WWW.FASHIONMAN.BG - история на текстила
18.05.2015

www.fashionman.bg

Текстил

Текстил е събирателно название за всички видове платове, произведени чрез плетене, тъкане или пресоване на различни естествени или изкуствени прежди.

Производството на текстил е един от отраслите на леката промишленост. Текстилните стоки са едновременно краен продукт за потребление и материали за други промишлености (напр. шивашка, обувна). Често текстилните изделия също биват наричани текстил.

 

Този текст е с образователна цел, и не цели реклама на:

web: www.fashionman.bg

web: www.etiket.bg

web: www.shop.etiket.bg  

 или други домейни и под-домейни на фирма ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД.

 

История на текстила

Производството на текстил е занаят от най-дълбока древност, но скоростта му на развитие и мащабът на производството биват силно повлияни от настъпилата в края на 18 и началото на 19 век индустриална революция и с внедряването на машинни технологии. Производство на текстилни изделия е имало няколко хилядолетия пр.н.е., като обработката на естествени влакна е било ръчна, в малки обеми и за задоволяване на предимно собствени потребности. Почти непроменени до днес остават техниките на сплитане на нишките, повечето от които (лито, кепър, диагонална сплитка и др.) са били измислени още в древността. През втората половина на 18 век в Англия се появяват текстилните манифактури, от които след появата на предачната машина (1768), предачния стан (1786) и парния двигателизрастват и първите текстилни фабрики. Модернизацията в текстилната индустрия се изразява в следните няколко направления:

изобретяването на машинните технологии за производство на текстил в големи мащаби,

създаването и прилагането в производствената практика на нови синтетични прежди,

синтезирането на нови бои и химикали за последваща обработка на тъканите.

Промяната в начина и мащабите на производство в текстилната промишленост и свързаните с тях промени в обществото са причина за възникване в Англия на движението на лудитите в началото на 19 век.

 

 

Текстилна индустрия в България

България има своите традиции в производството на прежди и тъкани. През Възраждането то от практика за самозадоволяване се превръща постепенно в занаят и манифактура, а след Освобождението – и в съществен отрасъл на българската лека промишленост. Понастоящем текстилната промишленост е сред отраслите, определящи експортния профил на страната.

Видове текстил според произхода на влакното

Текстил може да се произвежда от много и различни материали. В миналото, текстилът е бил произвеждан само от естествени влакна, а след индустриализацията в производството навлизат синтетични химически влакна. Четири са видовете текстил по отношение произхода на влакната, използвани за производството му.

Текстил от животински произход

Текстилът от животински произход се произвежда основно от козина и косми на животни. Такъв е:

Вълненият текстил – от вълната на домашната коза или овца. Косъмът е покрит с ланолин, който му придава устойчивост на вода и мръсотия.

Кашмир – от козината на индийската кашмирска коза,

Мохер – от козината на северноафриканската ангорска коза,

Други животни, чиято козина се използва за текстилни нужди, са ламата, викунята, камилата, ангорския заек.

Копринен текстил (бубарство) – също с животински произход, тъй като суровината за него – коприната – се добива от пашкула на китайската копринена буба. Копринената нишка е лъскава, гладка и здрава.

Текстил от растителен произход

Растителните култури, които специално се отглеждат за задоволяване на нуждите на текстилната индустрия, са памукът, ленът, ютата.

За текстилни нужди също се използват:

цели растения – трева (слама), конопени кълчища

части от растенията – влакната на американската агава, влакна от кокосов орех (coir), дървесно лико, растителен пух (kapok)

водорасли – за производство на водно-разтворимото влакно алгинат.

Текстил от синтетичен произход

Синтетични влакна, ползвани в текстилната индустрия, са: полиестер, найлон, ликра, спандекс, акрил.

Текстил от изкуствен произход

Вискозните влакна се произвеждат от целулоза.

Текстил от минерален произход

Суровина за минералните влакна са стъклото (напр. стъклена вата), металът, азбестът и базалтът.

 

Този текст е с образователна цел, и не цели реклама на:

web: www.fashionman.bg

web: www.etiket.bg

web: www.shop.etiket.bg  

 или други домейни и под-домейни на фирма ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД.

 

 

Обработка

При производството на текстилни тъкани се прилагат различни видове обработки, чрез които се променят техните физико-химични свойства. Тези обработки са строго специфични при различните видове текстил, например памука най-често се изварява и избелва. Широко разпространени са също различни апретурни техники, с помощта на които на тъканите могат да се придават свойства като водоотблъскване, негоримост и други. Други важни обработки включват процесите на багрене ищамповане.

Този текст е с образователна цел, и не цели реклама на:

web: www.fashionman.bg

web: www.etiket.bg

web: www.shop.etiket.bg  

 или други домейни и под-домейни на фирма ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД.

 

 

Видове текстил според произхода на влакното

Текстил може да се произвежда от много и различни материали. В миналото, текстилът е бил произвеждан само от естествени влакна, а след индустриализацията в производството навлизат синтетични химически влакна. Четири са видовете текстил по отношение произхода на влакната, използвани за производството му.

Текстил от животински произход

Текстилът от животински произход се произвежда основно от козина и косми на животни. Такъв е:

Вълненият текстил - от вълната на домашната коза или овца. Косъмът е покрит с ланолин, който му придава устойчивост на вода и мръсотия.

Вълна е съвкупността от космите на различни видове животни (в България най-често овце) и има стопанско значение като материал в текстилната промишленост. От суровата вълна след почистване и изпридане се получава вълнена нишка, от която може да се плетат дрехи (напр. пуловери) или да се тъкат вълнениплатове

Първоначално хората са използвали нещавени кожи за защита от студа през нощта или през зимата. Предполага се, че развитието на скотовъдството е създало предпоставките за използването на животински влакна като материал за направата на дрехи.

 

 

Видове вълна 

 

Вълнените влакна са изключително ценна суровина в текстилната промишленост. Те се получават от овце, кози, зайци, лама, вигуна, алпака, гуантако. Най-голямо значение имат влакната от овча вълна. Най-големите производители и износители на вълна са: Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Аржентина, Уругвай, бившите Съветски републики, Монголия, Китай, Иран, Ирак и др. В Република България до 1989 г. производството на вълна е възлизало на 30?35 хил.t вълна годишно. Големите производители на вълна я предлагат на международният пазар като: прана; непрана; на ленти; отпадък от къси влакна (кемлинг); силно замърсена вълна и др. Овчата вълна се подразделя още на: табашка и възобновена. Табашката вълна се добива чрез стригане и извличане на кожите от заклани животни. Възобновената вълна се получава посредством регенериране на изрезки, както и от нишки отпаднали от тъкачното или трикотажно производство. Има 6 различни качества вълна на овце във функция от: дебелината, дължината, чистотата, здравината, свързването на вълнените влакна помежду си или в кичурите (щапели): Най-качествената вълна е по плешките – 1. Вълната с добра равномерност по дебелина и дължина на влакната е разположена от двете страни на гърба – 2. Тази от шията, тила и гърба – 3 е дълга, но по-груба и неравномерна. Вълната по челото, корема и задните бутове – 5 е силно замърсена и сплъстена, а около опашката – 6 е най-некачествена. Горната област на животното е възприето да се казва купрон. В тази област дермата на овцата е най-дебела, най-добре “диша” кожата и?. Следователно кръвообращението на овцата е по-добро. При тези природни дадености получаваната вълна е най-качествена. Такава е българската порода каракачанската, плевенската и др. Руната вълна, сваляни при стригане от животните не е еднородна по качество. Вълнените влакна имат следният строеж: а-пухови, б-преходни, в-осилести и г-мъртви. Най-качествени са пуховите влакна, липсва им сърцевинен слой, люспите са малки по размер, плътно преминават една към друга и са къдрави. Те са със специфична здравина от порядъка на 20?25 cN/tex. Преходните влакна са с прекъснат сърцевинен слой, те са по груби и с по-малка еластичност от предишните, при тях люспите са по-големи и са със специфична здравина в границите от 20?28 cN/tex. Добре очертан е сърцевиният слой на осилестите влакна. Те са с по-ниска здравина - 15?18 cN/tex, с по-малка еластичност и са по-матови. Последните, мъртвите влакна, са най-груби и некачествени. Сърцевиният слой заема до 90% от напречното сечение, значително по дебели са, а здравината им е под 10 cN/tex. Те са с ниска разтегливост до скъсване. Вълненото влакно е изградено от три слоя: външен люспест, междинен корков и сърцевинен. Поради големият брой породи и кръстоски овце, влакната се разделят на: мериносови, мериносоподобни (фини кросбредни), меки и остри, наричани още кросбредни и шевиотни. Вълната на мериносовите овце се счита за една от най-качествените. Влакното от нея (известно като мохер) е леко и с много добра топлоизолация. С развитието си британската текстилна промишленост открива като материал вълната от камили. ВЛатинска Америка вълната на ламите се използва за направата на известното наметало пончо и на други облекла.

Кашмир - от козината на индийската кашмирска коза,

Мохер - от козината на северноафриканската ангорска коза,

Други животни, чиято козина се използва за текстилни нужди, са ламата, викунята, камилата, ангорския заек.

Копринен текстил (бубарство)- също с животински произход, тъй като суровината за него - коприната - се добива от пашкула на японската копринена буба. Копринената нишка е лъскава, гладка и здрава.

       Коприната (остар. свила) е белтъчно (протеиново) влакно, добивано от пашкула на копринената буба.

Коприната е създадена в Китай, като произходът и? се датира около 3-то хилядолетие пр. Хр. Била е важна търговска стока, с която е извършван търговски обмен с Европа. Днес важните производители на естествена коприна са Китай, Япония и Индия.

Изкуствената коприна е произведена за първи път в края на 19 век.

Текстил от растителен произход

Растителните култури, които специално се отглеждат за задоволяване на нуждите на текстилната индустрия, са памукът, ленът, ютата. За текстилни нужди също се използват:

цели растения - трева (слама), конопени кълчища

части от растенията - влакната на американската агава, влакна от кокосов орех (coir), дървесно лико, растителен пух (kapok)

водорасли - за производство на водно-разтворимото влакно алгинат.

Текстил от синтетичен произход

Синтетични влакна, ползвани в текстилната индустрия, са: полиестер, найлон, ликра, спандекс, акрил.

Текстил от минерален произход

Суровина за минералните влакна са стъклото (напр. стъклена вата), металът, азбестът и базалтът.

Текстилната индустрия на България е сред отраслите, определящи експортния й профил. През последните десет години износът на текстилни материали и изделия отбеляза най-голям ръст (над 4.5 пъти) в сравнение с останалите отрасли и достигна обем от 2.1 млрд.щ. долари. В резултат на този ръст текстилът се изкачва от пета на първа позиция през 2001 г. и в продължение на четири години се задържа начело в износната ни структура. През 2003 г. експортният дял достигна максимално равнище от 23.6%, който е с 15 пункта над нивото от 1995 година. През следващите години стойностният обем продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, поради което присъствието на тази индустрия намаля и достигна размера от края на миналия век - 17.7 на сто. Това безспорно се отрази върху позициите й сред експортните отрасли. Тя зае второ място, като на първо отново се изкачиха черните и цветните метали с относителен дял от 22 на сто.

 

Анализирайки динамиката на износа по стокови раздели през първите години на новия век се установява, че с изпреварващи темпове нарастват продажбите на машини и транспортни средства, на стоки за бита, на продукти от растителен произход и на металите. Предлагането на текстилни изделия на външните пазари нараства, но с по-бавни темпове. През миналата година валутните постъпления от 2.1 млрд.щ.долара незначително превишават равнището им от предходната година. През настоящата година степента на активност на експортните потоци е приблизително същата. За първите шест месеца обемът е с около 2% по-голям от този за същия период на предната година. 

 

При подобни темпове неизбежно е да се постави въпросът - това ли е максималният експортен потенциал на текстилната ни индустрия и ще устои ли на конкурентния натиск?

Въпросът заслужава внимание поради редица причини. По-значими сред тях са ограничената суровинна база, предопределяща силно зависимостта на родното производство от вноса на суровини и материали, всепо-изострената конкурентна борба след хармонизирането на митата и отхвърлянето на тарифните ограничения, масираната експанзия на азиатските страни на световния пазар.

Особено внимание заслужава присъствието на азиатските страни на пазара на текстил и облекло, което през последните няколко години може да се смята за явление. На този регион принадлежат около 45% от световния износ на текстил и облекло. Производството на тези стоки в редица страни (Китай, Индия, Корея, Тайланд, Тайван,) е с дълготрайни традиции, а през последните години заема приоритетно място в процеса на индустриализацията и преструктурирането на икономиките им. Отпадането на по-голяма част от квотите за текстил и облекло след 2002 г., водейки до разширяване на пазарния достъп, същевременно все по-сериозно застрашава експортните позиции на редица износители. 

Влиянието на тези и на редица други пазарни фактори е необходимо да се отчита от българските текстилни предприятия при определянето на експортната си политика в перспектива.

 

Търговията на България с текстилни изделия чрез поръчки на ишлеме е един от факторите, предопределящ през последните години сравнително високия им дял в структурата на външнотърговския стокообмен на страната. Тенденцията в развитието на износа и вноса е еднопосочна. Обемите им нарастват паралелно, поради което търговското салдо е почти балансирано. Предлагането на външните пазари минимално превишава търсенето. По стокови групи обаче динамиката в движението на стоковите потоци е различна. България внася предимно текстилни суровини и материали и изнася готова продукция. Над 80% от продажбите се падат на облеклото и обратно, около три четвърти принадлежат на суровините, чието дялово участие е разпределено по-равномерно. 

При подобна динамика дали е уместно да се говори, че текстилната ни индустрия е един от експортните сектори в българската икономика. Не са малко страните, които развиват експортни производства на базата на вносни суровини и реализират съответно висок търговски ефект. Какво е положението в текстилната ни индустрия? Отговорът разбира се зависи от динамиката на редица показатели, определящи икономическия ефект. Сред предимствата и негативите могат да се посочат:

значителен и устойчив експортен дял;

индексът на цените „terms of trade" е сред най-благоприятните. Единствено за машините този показател приема по-добри измерения;

положително външнотърговско салдо до 380 млн.щ. долара, но с минимален ефект върху общия му размер за страната (дефицит от 6.5 млрд.щ. долара за м.г.).

текстилните стоки формират най-висока валутна възвръщаемост в сравнение с останалите експортно ориентирани производства. Тя е над 65%, докато за металургията този показател е под 60%, за машините - под 30%, за хранителните продукти, напитките и тютюна - под 15%. Този ефект би бил по-голям, ако експортното производство на текстил и облекло се увеличи и до известна степен се намали зависимостта му от вносните ресурси, защото

показателят импортоемкост е най-висок за текстилния отрасъл. Съотношението на вноса към обема на произведената продукция надхвърля 150% за отделни години. Именно тази зависимост го прави в значителна степен нестабилен. Евентуално ограничаване или преустановяване на вноса на необходимите за производството ресурси безусловно ще се отрази върху експортния потенциал на отрасъла.

българската текстилна индустрия е с традиции, които ще се запазят и ще се развиват в бъдеще съобразно изискванията на високите технологии и пазарни условия.

Изнасяме предимно облекло, а внасяме материални ресурси.

за което красноречиво говори съотношението между техните стойности: износът на дрехи превишава малко над 8 пъти предлагането на суровини, докато при вноса тенденцията е обратна. Тази структура, определяща положителния баланс в стокообмена с облекло и пасива при текстилните материали до известна степен се отразява негативно върху конкурентноспособността на предлаганата продукция на външните пазари. Този проблем частично се компенсира със сравнително евтината работна сила в страната ни. В средносрочен аспект обаче ефектът от това „предимство" постепенно ще намалява. Ето защо през следващите години очакванията за повишаване на конкурентноспособността трябва да са свързани с предприемането на редица структурни промени в родната ни текстилна индустрия.

Износът на дрехи от трикотаж и на дрехи, различни от трикотажните, постепенно нараства и експортният им дял остава стабилен след 2000 г. Сумарно те формират над 80% от общия износ. Останалите 15-17% се разпределят между текстилните суровини. За да се подчертаят динамичните процеси в износа на текстилните стоки трябва да се отбележи, че настоящата експортна структура е коренно различна от същата преди 10 години, когато се наблюдаваше известно равновесие в продажбите на двете групи стоки. На облеклото се падаха малко над половината от предлаганата на външните пазари продукция. Промяната настъпи вследствие на изоставащите темпове на растеж на износа на щапелни синтетични или изкуствени влакна и нишки и на памука в сравнение с динамиката на другите стоки. В продължение на десет години техният обем се увеличи с 10-30%, докато на облеклото и на трикотажните платове - над 8 пъти. От суровините съществен ръст отбелязаха продажбите на вълна - над 4 пъти, поради което от седма позиция се изкачва на трета. Промяната в темпове на предлагане на отделните стоки доведе до задълбочаване на концентрацията на стоковите потоци - доминиращо присъствие на облеклото и незначително на останалите артикули.

 

В импортната стокова структура ситуацията е по-различна от тази при износа. Налице е сравнително по-равномерно присъствие на отделните стокови групи. През последните пет години първите седем от тях формират стабилен дял от 85 до 87 на сто. Нещо повече, дори по отношение на предното десетилетие структурата остава почти непроменена. Единствената разлика е, че от 1999 г. насам импрегнираните и промазани тъкани не са сред първите седем. На тяхно място се появиха трикотажните платове, чийто внос за десет години се увеличи 9.5 пъти, а този на тъканите - само с 41 на сто. Друга по-съществена промяна е изкачването на първа позиция на облеклото от трикотаж - с дял около 1/5. През миналата година то е на второ място, но разликата с дела на изместилия го памук е толкова малка (0.2 пункта), което не променя съществено структурата.

В регионален аспект стокообменът на България с текстилни материали и изделия от тях се характеризира със стабилни тенденции.

Основни търговски партньори са страните от ЕС след чието разширяване определено може да се посочи, че движението на стоковите потоци се реализира между България и Европа. През миналата година на тях се падат около 85% от износа и малко над 70% - във вноса. Тези цифри говорят за подчертана териториална концентрация на търговията. Останалите региони имат по-значимо влияние в импортната структура. На Балканските страни, изключвайки Гърция и Словения като членки на ЕС, се падат около 16%, на държавите от Азия - към 7% от вноса.

 

В страните от Евросъюза се реализират над 70% от продажбите на всички стокови групи с изключение на коприната, щапелните синтетични или изкуствени нишки и влакна и облеклото, различно от трикотажното. Най-големите пазари в този регион са Гърция, Италия, Германия и Франция. Там се реализира около 2/3 от експортната ни продукция. В Гърция изнасяме основно дрехи от трикотаж (41% от общия им износ) и дрехи, различни от трикотажните. На пазара в Италия предлагаме както облекло, така и текстилни материали. Последните намират най-голям пласмент именно на пазара в тази страна - около 70% от износа на вълна, над 60% от растителните текстилни влакна и хартиени прежди, около 50% от трикотажните платове, 40% от памука и синтетичните нишки. Дяловото присъствие на Италия в износа на облекло е около 13%.

 

На германския пазар най-голямо е търсенето на дрехи, различни от трикотажните (над 25%) и около 10% от трикотажните. Във Франция България изнася основно облекло, различно от трикотажното. На него се падат приблизително 85% от общия износ на текстилна продукция в тази държава.

 

След 2000 г. съществено активизиране на продажбите на текстил и изделия от него се наблюдава в редица страни: в Испания - над 6 пъти, в Турция - почти 5 пъти, във Великобритания - над 3 пъти. Негативна е тенденцията в динамиката на предлагането на пазара в САЩ. До преди две години страната ни изнасяше значителни количества текстилни изделия, след което има спад и през миналата година продажбите са с 40% по-малко спрямо достигнатия максимум през 2003 година. От останалите страни като стабилен партньор се очертава Румъния, която на Балканите се нарежда след Гърция и Турция.

 

Регионалната импортна структура е не по-малко динамична от тази на износа.

 

Наблюдаващата се тенденция на изостряне на конкурентната борба на световния пазар на текстил и облекло доведе до появата на нови страни в импортната листа. Най-силно впечатление в това отношение прави Китай. За последните пет години вносът от тази страна се увеличи над 10 пъти, а делът й скочи от 0.9 до 5.6 на сто. Китай присъства предимно на пазара на облекло и на някои суровини като коприна, растителни текстилни влакна и синтетични или изкуствени нишки и влакна. Тенденцията на нарастващо влияние на китайски текстилни стоки на международния пазар вероятно ще се задълбочава. Този процес неизменно ще доведе до напрежение на пазара и съответно до промяна в пазарните стратегии както на страните вносителки, така и на страните износителки. Нашата страна безспорно не трябва да прави изключение и е длъжна да се съобразява с конкурентния натиск не само от страна на Китай, но и от страна на редици други държави от азиатския регион.

 

Независимо от разширяването на доставките на китайска текстилна продукция, на този етап основни вносители на тези стоки на българския пазар продължават да бъдат страните от ЕС - Италия, Гърция, Германия и Франция. Те осигуряват от 57% до 64% от импортното търсене на текстилни продукти в България. Трябва да се отбележи обаче, че тенденцията е низходяща, т.е. отслабва присъствието им. Това се обяснява със скокообразния ръст на покупките от Китай и Турция. Доставките на турски стоки нарасна над 4 пъти след 2000 г., което ги изкачи на трето място в териториалната структура след Италия и Гърция. Делът на южната ни съседка се увеличи с 5.9 пункта, достигайки максимума от 13.9%. Тя изпревари Германия и Франция, чието дялово влияние на българския пазар постепенно отслабва и през миналата година приблизително е равно на това на Турция преди пет години. Все по-стабилното присъствие на южната ни съседка на международния пазар на текстил се дължи на изключителния обем инвестиции в текстилното производство. Тя се нарежда, успоредно с азиатските лидери, сред първите десет страни в световния износ, както на текстилни суровини, така и на готови текстилни изделия. 

 

Разместването в структурата се определя от различните темпове в динамиката на вноса от отделните страни. За последните пет-шест години вносът от Германия се е увеличил само с 35%, а от Франция с над 75 на сто. Ако тези тенденции във вноса на текстилни стоки от четирите страни се запази, не е изключена вероятността в близките две-три години да се наблюдават още по-сериозни промени в импортната структура по страни.

България внася от Турция основно памук, щапелни синтетични или изкуствени влакна и нишки, трикотажни платове и облекло от трикотаж. Италия предлага вълна, памук, щапелни синтетични илиизкуствени влакна и нишки и дрехи. Гърция доминира в импортното търсене на облекло. На нея се падат над 60% от покупките на дрехи от трикотаж и приблизително 25% от доставките на дрехи, различни от трикотажните.

 

Специфичната форма на търговия с текстил и облекло определя не само нейната динамика и структура, но и тенденциите в развитието на търговското салдо. Като цяло то е позитивно с минимален превес на износа над вноса и се дължи изцяло на активния баланс с европейските страни. България реализира най-голям актив в стокообмена с Германия - около 240 млн. щ. долара. С останалите европейски страни стокообменът е почти балансиран. На другия полюс са Турция и Китай, с които страната ни има най-голям дефицит, тъй като вносът превишава многократно износа. За 2005 г. той е съответно 158.3 млн. Щ. долара и 68.9 млн.щ. долара.

 

Минималната разлика между износа и вноса на текстилна продукция, конкурентният натиск от страна на Китай, Турция, а в бъдеще и от други държави и сравнително умерените темпове на нарастване на износа в европейските страни-основни пазари за българската продукция не изключва възможността линиите на износа и вноса да се пресекат и салдото от положително да стане отрицателно. Подобно развитие би изхвърлило българските стоки от все по-динамичния и напрегнат световен пазар на текстил.

 

В перспектива укрепването на конкурентните позиции на българските текстилни стоки на външните пазари трябва да се свързва с постигането на висока степен на автоматизация на производството на облекло, отговарящо на индивидуалните изисквания на потребителя, с обучението на кадри, с инициативите в областта на техническия текстил. Развитието на тези и редица други процеси е възможно след осигуряване на значителни финансови ресурси, за да бъде приведено българското производство към европейските стандарти.

 

Този текст е с образователна цел, и не цели реклама на:

web: www.fashionman.bg

web: www.etiket.bg

web: www.shop.etiket.bg  

 или други домейни и под-домейни на фирма ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД.

 

Музеят на текстилната индустрия в Сливен е първата постоянна научнотехническа експозиция в България. Това е специализиран музей от индустриален тип, чиято основна задача е да разкрие приоритета на текстилното производство в контекста на социално-икономическите аспекти на цялостното ни стопанско развитие; да покаже историята на текстилната техника и технология; да подчертае ролята на Сливен в индустриалното развитие на страната; да представи българския принос в развитието на световното текстилно производство. Посетителите в музея са не само зрители, а са участници в демонстрации на живо и имат уникалната възможност сами да изпробват своите технически умения. Музейните ценности оформят 36 колекции. Едни от най-големите измежду тях са:

текстилни занаяти

занаятчийски изделия

уреди и съоръжения за ръчно текстилно производство

тъкачна техника

плетачна техника

производствено

търговски картели на различни текстилни фирми

текстилно образование и др.

Сградата, в която се помещава музеят е първото текстилно училище у нас. Построена е през 1906 г. и е паметник на културата.

Постоянната експозиция на музея е разположена в 8 зали на 2 етажа, с обща площ от 550 кв.м. Изградена е така, че да представи в конкретна историческа епоха появата, развитието и постиженията на текстилната техника, технология и машиностроене. Това, което я отличава е нейната динамичност - на 27 места в залите се извършват демонстрации. В хронологичен ред са показани ръчното и фабричното машинно текстилно производство от епохата на ранния неолит до края на ХІХ век и от този период до 70-те години на ХХ век.

Ръчното производство демонстрира уреди, техники и технологии, използвани в домашното, занаятчийското и манифактурното текстилно производство у нас през периода VІІ век пр. Хр. до края на ХІХ век. Разказът започва от хурките и вретената за предене, преминава през примитивните форми на тъкане – на вертикален стан и на станове с кори и гребен, през педалния стан от ХІІ век и предачните колела и чекръци, които навлизат пред ХVІ век. Акцентира се върху началото на индустриалната революция в Европа, поставена с изобретения от Джон Кей стан с "летяща совалка" /1733 г./. На стана за фигурално тъкане, дело на французина Жозеф Мари Жакард от 1804 г. може да се види и първата работеща програма, разработена на перфорационен принцип.

В експозицията са представени и най-важните текстилни занаяти, развивани по българските земи още от края на ХV век. Тук посетителите могат да наблюдават как се отмотава копринена нишка от пашкулите, механизирано уплитане на гайтан на гайтанджийски чарк, как се използва бояджийската преса. На специално устроения басмаджийски кът имат възможност сами да отпечатат емблемата на музея. Показан е и един по-малко известен занаят "мутафчийство", който се е занимавал с изработването на т.н. "козяци" – груби, дебели тъкани, изтъкани от козина. "Килимарството" е друг занаят, който представя ръчното изработване на известните котленски и чипровски килими. Специално място е отделено за родоначалника на българската индустрия Добри Желязков – Фабрикаджията, създал през 1834 г. първата текстилна фабрика по българските земи. Самият музей се намира в непосредствена близост до съществуващата и днес голяма фабрична сграда на Държавната сукнена фабрика – също дело на Добри Желязков от 1842 – 1843 г.

Фабрично-машинното производство е проследено чрез една впечатляваща колекция от предачни, тъкачни и плетачни машини. Немското текстилно машиностроене от началото на ХХ век е представено чрез внушителната със своите размери предачна машина за вълнена прежда на фирмата "Швалбе" /1937 г./ и развлачващата машина от 1917 г. Други две машини демонстрират английското присъствие в този сектор – предачната машина за памучна прежда /на фирмата "Плат", 1939 г./ и педално-задвижвания стан, произведен през 1893 г. във фирмата "Хатерслей-Кромптон". Последният е една от атракциите в музея не само поради факта, че на него са работили предимно мъже, но и затова, че той е първата механична тъкачна машина, внесена в България.

В специално обособена зала е показано развитието на тъкачната техника и българския принос в това отношение: лентовата тъкачна машина от 1953 г.; произведеният в Габрово тъкачен стан "Янтра" - първата българска автоматична тъкачна машина /1969 г./ Най-бързоходна от цялата колекция е пневматичната тъкачна машина от 1961 г.

Сред съвременните тенденции и методи за предене ярко изпъква българската технология "Преномит". В музея е изложена първата машина за производство на ефектни прежди, създадена от български специалисти през 1971 г.. Машината и технологията са патентовани в повече от 20 държави. В същата зала посетителите имат възможност да се запознаят и с историята на чорапно-плетачното производство.

Музеят на текстилната индустрия има зала за временни експозиции. Притежава специализирана библиотека с българска и чуждестранна литература за техника и технология на текстилното производство, както и научна и приложна периодика от същата област. Библиотеката разполага с пълен набор от първите български учебници за различни текстилни специалности в средното и висшето образование. В научния архив се съхранява богат документален и снимков материал на личности, фамилии, предприятия и организации, свързани с развитието на текстилното производство в България.

Музеят е член на Европейската текстилна мрежа от 1998 г. и е първият български музей, включен в нея. Мрежата е създадена под патронажа на Съвета на Европа и представлява форум, който обединява т.нар. "носители на текстилна култура", представени чрез отделни институции и физически лица и принадлежащи към културния сектор.

Този текст е с образователна цел, и не цели реклама на:

web: www.fashionman.bg

web: www.etiket.bg

web: www.shop.etiket.bg  

 или други домейни и под-домейни на фирма ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД.

________________________________________

Музейни услуги

Екскурзоводна беседа на български и английски език

Демонстрации с текстилна техника

Специализирани уроци и беседи, свързани със стопанската история на България – занаяти, манифактурно и индустриално производство; индустриалната революция; текстилни машини и технологии

Консултации и справки

Музеят има щанд със сувенири, собствено производство и кафе-сладкарница в двора на сградата

 

 

Всеки ден  ние вдъхновяваме клиентите си да открият точно онзи отговор, ДА за съвършения отговор на въпроса „Какво да облека днес?” или с други думи „Кой да бъда днес?”. 

Правим го по Fashion начин – като предоставяме огромен избор продукти и марки, включващи единствено МЪЖКИ  или  детски облекла за малки МЪЖЕ, обувки и аксесоари, както и спортни стоки или пък аксесоари за всички мъжки играчки.

Нека добавим и голямата доза вдъхновение и това ни прави лидер и  номер едно в Централна и Източна Европа с огромното разнообразие от оригинални продукти, поръчани директно от модните марки.

 

Превърнете онлайн пазаруването в напълно ново изживяване.

 Всички обявени цени в сайта www.fashionman.bg са в Българси лева ,с включено ДДС

/доставката е БЕЗПЛАТНА до офис на куриерска фирма SPEEDY/

 

Доставка и плащане 

Срок и начин на доставка  

Поръчките се обработват и изпращат с  куриерите на Speedy в рамките на 1 работен ден след получаване на потвърждение по ел. поща. 

 

Ако избран от вас продукт в момента не е наличен на склад, администратор на www.fashionman.bg ще се свърже с вас, за да предупреди за възможното забавяне и срока на доставка. Имате право да поискате замяна на избрания продукт с друг или да се откажете от поръчката си ако срока на доставката от вносителя не ви удоволетворява. 

Поръчаните от вас пратки, подготвени и изпратени от Янев Принт – www.shop.etiket.bg / www.etiket.bg / www.fashionman.bg / и всички електронни магазини на ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД са  магазини за онлайн търговия които работят с пратки които  ще пътуват безплатно  с куриерите на Speedy. 

 

Работното време на куриерската фирма е от 9:00 до 18:00 часа, като часа за доставка се извършва изцяло според техния график. 

Ако имате предпочитания да вземете доставката от близък до вас офис на Speedy, моля да посочите това при поръчката, както и конретния офис, до които искате да бъде изпратена. 

Отбележете това свое предпочитание при попълване на формуляра за доставка или ни се обадете по телефона. 

 

Цена за доставка и начин на плащане 

В ценатата на поръчката е включена цената на доставката, плащането на куриерските услуги и доставката е за сметка на изпращача – ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД - www.etiket.bg 

 

 

 

 

ЯНЕВ ПРИНТ - www.fashionman.bg -

Адрес: Варна, 9002, ген. Столетов 5

   ---------------------------------------

Телефон: 0897685752      

Лице за ко

Снимки:

FASHIONMAN
http://www.kotlenkamak.bg/56.html
http://www.shop.etiket.bg/
http://kotlenkamak.bg/26.html

За контакти

ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД
Адрес: Варна, 9002, ген. Столетов 8   
Телефон: 052 643828       
email: office@etiket.bg
email: magazin@etiket.bg
web: www.etiket.bg
web: www.shop.etiket.bg
web: www.kotlenkamak.bg

Facebook Намерете ни във Facebook