< Назад

ТАКТИЛНИ ЗНАЦИ - ТАКТИЛНИ ЕТИКЕТИ - Брайлови знаци и етикети

ОНЛАЙН ПОРЪЧКИ и АКТУАЛНИ ЦЕНИ НА: WWW.SHOP.ETIKET.BG

 

Привет приятели. Тук сме поставили информация относно тактилните етикети. Изискванията за етикиране със тях. Оставаме на разположение за въпроси

 

Тактилните етикети или етикети от брайлов тип етикети:

ТАКТИЛНИТЕ /тактилни/ ИЛИ БРАЙЛОВИТЕ ЕТИКЕТИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА !

/поръчки или информация на www.shop.etiket.bg или на електронна поща: office@etiket.bg/

 

Първоначална информация заимствана от Уикипедия

Брайлова азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Брайлова азбука се нарича тактилна система за писане и четене, използвана от слепите и слабовиждащите хора по света. Използва се в книги, менюта, документи, бутоните на асансьорите, валута, лекарства. Брайловите символи могат да се изписват на плоча с шило, като точките излизат релефни от другата страна на листа или с брайлова машина. Брайловите потребители могат да четат и от мониторите на компютрите и други електронни пособия, използвайки брайлов дисплей.


Брайловата азбука носи името на своя създател Луи Брайл, който ослепява вследствие на инцидент в детството си. На 15 годишна възраст, Луи развива свой код за писане, подобрявайки система, разработена от войници, позната като „нощно писане“. Той публикува своята система, като впоследствие през 1829 г. включва и музикалните ноти. През 1837г . са предложени и първите цифри.

Брайловата азбука представлява малки правоъгълни блокове, наречени клетки, съдържащи малки релефни точици. Броят и разположението на тези точици, определя значението на символите. Започва постепенното транскрибиране и нагаждане на системата и за други езици.

Брайловото образование остава важно за развитието и грамотността на всички незрящи и слабовиждащи хора.

Брайловата азбука изначално е разработена като тактилен военен код, наречен „нощно писане“. Изработено е от Чарлз Барбие в отговор на изискване на Наполеон за създаване на средство за общуване на войниците, което да става тихо и без светлина. Системата се е основавала на 12 релефни точки, кодиращи 36 различни звука. Това се оказва трудна за разпознаване система и войниците я отхвърлят скоро. През 1821 г. Барбие посещава Националния институт за слепи в Париж, където се запознава с Луи Брайл. Брайл е сляпо момче на 12 години, което е ученик там. Работейки заедно върху системата, те установяват два основни нейни дефекта: 1. Представляващ единствено звука, кодът не може да изрази правописа на думата. 2. Човешките пръсти не могат да обхванат всичките 12 точки на думата, без да се движат, а това става доста бавно. Луи започва самостоятелни разработки по темата. Три години по-късно момчето, едва на 15 годишна възраст, през октомври 1824 г. открива гениалната азбука. Решението е да се използват клетки със 6 точки и да се определи конкретен модел за всяка буква от азбуката, а не само за звуците. За незрящите днес, брайлът е не просто система за писане и четене, а независимост и пълноправие.

Брайловата азбука произлиза от латинската, макар и косвено. В оригиналната система на брайла, точките са подредени, според реда на буквата във френската азбука. Първите 10 букви използват различни комбинации от горните четири точки „::“, аналогични са и цифрите.

В българския език брайловата азбука не се подчинява на този принцип. За нея се използват различни комбинации от точките, без значение кои са поред. Исторически погледнато има три начина за прилагането на брайловото писане при различните езици. По силата на Международния договор за брайловата азбука, тя трябва да следва френския ред на 26 букви, от латинската азбука. След изтичането на тези 26 букви, при наличието на още букви се използват огледални образи и съчетания. Това са опити за налагане на еднаквост на азбуката във всички езици по света. Така би трябвало да се избегне хаоса на всяка нация при пренареждането на буквения код. Не всички езици се подчиняват на това споразумение. Друга система е да се зададат кодовете според честотата на използваните символи при писане с най-прости комбинации, за да се пишат и разчитат бързо. Такива системи се използвали в Германия и САЩ, но днес не се срещат никъде. И още една система, която се използва от сричките и звуците, се среща в Китай и Япония.

Брайловата азбука може да се разглежда като първата схема за двойчно кодиране в света. Брайловата система се състои от две части: 1. Закодиране или изписване на буквения символ, състоящ се от комбинации между шест точки на хартията. 2. Декодиране на символа, прочитане и възприемане на смисъла на символа.

Физически това представлява няколкоточков символ, издигнат в една клетка: „⠁⠃⠉⠙⠑“. В рамките на всяка една клетка, точките са организирани в позицията на две вертикални колони с по три точкови позиции, намиращи се една под друга, например „⠿“. Издигането на всяка точка може да се появи във всяка от шестте позиции. Ето как се образуват 63 възможни различни комбинации или по-точно 64, ако броим и клетката без нито една издигната точка, наречена интервал. Съгласно специално международно споразумение, символите могат да бъдат описани чрез именуването на позициите. Универсалното наричане на първите три подредени в лявата колонка една под друга са известни като първа, втора и трета във втората, дясна колонка, са четвърта, под нея — пета, а под нея — шеста. Например: първа — ляво горе, трета — ляво долу и четвърта — дясно горе, „⠍“ написани в една клетка, означават буквата „м“.

Отделните символи или думи се разграничават с празна клетка — интервал. Пунктуацията е представена от свой собствен набор от комбинации. Днес се използват различни комбинации от кодове в различните езици по света, а и не само, използват се и в различни области като математика или музика. Въпреки това шестте точки в едната брайлова клетка предлагат само 63 възможни различни, неповтарящи се комбинации. Ето защо много брайлови символи имат различно значение в зависимост от контекста. Пример: има едно съчетание от точки, поставянето на което показва, че следващият знак трябва да се чете като цифра, а не като буква. Буквата е „г“, пише се първа, втора, четвърта и пета „⠛“, ако обаче поставим пред нея цифрен знак, тя ще се прочете като цифрата „7“.

Една от възможностите е на плоча и шило. Шилото пробива дупчиците на листа, а малки килийки в плочата обособяват отделните клетки. Всяка комбинация се изписва на гърба на листа и излиза огледално на лицевата страна. Друг начин е писане със специална брайлова машина. Писането на машина е по-бързият и удобен начин, по-широко разпространен и практикуван. Тъй като при брайловото писане няма как да се изтрият ефективно символи при допускане на грешка, е прието тя да се зачерква с изписването на шесточия. При механичното напечатване на текстове с голям обем (учебници, книги), е възможно двустранното печатене на листа. Съществуват брайлови принтери за възпроизвеждане на текст от компютър директно. Друг източник на брайловите символи е брайловият дисплей. Той показва какво е изписано на монитора.


Българска брайлова азбука  я има добавена като файл в информацията:


ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЕТИКИРАНЕ С ТАКТИЛНИ ЕТИКЕТИ - Р. БЪЛГАРИЯ /ОФИЦИАЛНИ ДАННИ/ - ЗАКОН + допълнения за  към тактилните знаци за опасност

НАРЕДБА ЗА РЕДА И НАЧИНА НА КЛАСИФИЦИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ

И ЕТИКЕТИРАНЕ НА ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ

В сила от 31.08.2010 г. 

Приета с ПМС № 182 от 20.08.2010 г. 

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Август 2010 г. 

Глава първа. 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят: 

1. редът и начинът за класифициране на химични вещества и смеси; 

2. изискванията за опаковане и етикетиране на опасни химични вещества и смеси; 

3. изискванията за опаковане и етикетиране на химични смеси, които не са

класифицирани като опасни, но въпреки това могат да представляват специфична

опасност; 

4. допълнителните изисквания към опаковките и етикетите на някои химични вещества

и смеси; 

5. критериите за избор на алтернативно наименование на вещество, влизащо в състава

на химична смес, което може да се изпише върху етикета на тази смес. 

Чл. 2. Наредбата не се прилага за: 

1. следните смеси в завършен вид, предназначени за крайния потребител: 

а) лекарствени продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти; 

б) козметични продукти; 

в) храни, предназначени за хора и животни; 

г) медицинските изделия; 

2. отпадъците по смисъла на Закона за управление на отпадъците; 

3. радиоактивните вещества и ядрените материали по смисъла на Закона за безопасно

използване на ядрената енергия; 

4. транзитно превозваните през територията на Република България химични вещества

и смеси, които са предмет на митнически надзор и не се подлагат на обработване или

преработване; 5. превоза на опасни вещества и опасни смеси с железопътен, автомобилен, 

вътрешноводен, морски или въздушен транспорт. 

Чл. 3. Всяко лице, което пуска на пазара химично вещество и/или смес, е длъжно: 

1. да се снабди с достъпните данни за свойствата на химичното вещество или сместа, 

необходими за класифицирането му; 

2. да го класифицира въз основа на физико-химичните, токсикологичните и

екотоксикологичните му свойства; 

3. да го опакова и етикетира според определената при класифицирането категория или

категории на опасност; 

4. да съхранява и предоставя при поискване от контролните органи информацията и

документите, свързани с класифицирането и етикетирането на химични вещества и

смеси, които не са включени в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) №

1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно

класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за

отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) №

1907/2006, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1272/2008" (ОВ, L 353 от 31.12.2008 

г., стр. 1 - 1355). 

Чл. 4. (1) При наличие на нова информация, че химични вещества и/или смеси, които

са класифицирани, опаковани или етикетирани в съответствие с разпоредбите на

наредбата, представляват непосредствена и голяма опасност за човешкото здраве и/или

за околната среда министърът на здравеопазването или оправомощени от него

длъжностни лица могат временно да разпоредят класифицирането им в друга/и

категория/и на опасност или при необходимост временно да забранят пускането им на

пазара, или да наложат изпълнението на специални условия. 

(2) При налагане на мярка по ал. 1 министърът на здравеопазването незабавно

информира Европейската комисия и държавите - членки на Европейския съюз, като

излага мотивите за своето решение. 

Глава втора. 

РЕД И НАЧИН ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА

ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

Раздел I. 

Класифициране на химични вещества

Чл. 5. (1) Химичните вещества, които не са включени в таблица 3.2 от приложение №

VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, се класифицират в една или в повече от

категориите на опасност по чл. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на

химичните вещества и препарати (ЗЗВВХВП) въз основа на своите физико-химични, 

токсикологични и екотоксикологични свойства в съответствие с критериите по

приложение № 1. (2) Химичните вещества, които са включени в списъка за хармонизирана класификация

и етикетиране на опасни вещества в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент

(ЕО) № 1272/2008, се класифицират в съответствие с това вписване. 

(3) Бележките, придружаващи вписванията, и информацията, свързана с класифициране

и етикетиране на всяко вписване по ал. 2, са посочени в част първа, т. 1.1.1, 1.1.3 и 1.1.4 

на приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. 

(4) Когато химичните вещества, включени в таблица 3.2 от приложение № VI към

Регламент (ЕО) № 1272/2008, попадат и в рамките на една или повече категории на

опасност, за които няма вписване в посочената таблица, те се класифицират въз основа

на своите физико-химични, токсикологични и екотоксикологични свойства в

съответствие с критериите по приложение № 1 относно тези категории на опасност. 

(5) Изпитванията на веществата се извършват в съответствие със: 

1. методите на изпитване, посочени в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 

май 2008 г. за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) №

1907/2006 (ОВ, L 142 от 31.05.2008 г., стр. 1-739), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 

№ 440/2008", или

2. други методи, които отговорят на изискванията на чл. 13 от Регламент (ЕО) №

1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, 

разрешаването и ограничаването на химикали и за създаване на Европейска агенция по

химикали (REACH) (ОВ, Специално българско издание 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 

- 280), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1907/2006". 

Чл. 6. Лице, което пуска на пазара опасни химични вещества, посочени в Европейския

инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS), 

които все още не са включени в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) 

№ 1272/2008, трябва да се снабди с достъпните данни за свойствата им и въз основа на

тази информация да ги опакова и временно да ги етикетира по реда на раздели II и III

на глава втора. 

Чл. 7. При класифициране на химичните вещества се отчита наличието на опасни

вещества като примеси, когато концентрацията или концентрациите им надвишават

определените в чл. 22. 

Раздел II. 

Опаковане на опасни химични вещества

Чл. 8. (1) Всяко лице, което пуска на пазара опасно химично вещество, е длъжно да го

опакова в съответствие с изискванията на този раздел и на приложение № 1, a 

вещество, регистрирано по Регламент (ЕО) № 1907/2006 - в съответствие с

информацията, получена по чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. 

(2) Когато веществото се включи в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент

(ЕО) № 1272/2008 или се вземе решение за невключването му съгласно процедурата по

чл. 37 на същия регламент, ал. 1 не се прилага. (3) Опаковките на опасните химични вещества и приспособленията за затварянето им

трябва да отговарят на следните изисквания: 

1. да се конструират по начин, който да не позволява разпиляване или разливане на

съдържанието им, освен в случаите, когато се изискват специални приспособления за

безопасност съгласно приложение № 2; 

2. да се изработват от материали, които не взаимодействат със съдържанието; 

3. да са достатъчно здрави, така че да издържат нормалните натоварвания при

транспортиране и при работа с тях; 

4. контейнерите със заменими приспособления за затваряне да се конструират по

начин, който да позволява многократно затваряне, без да се разпилее или разлее

съдържанието им. 

Чл. 9. (1) Опаковките на опасните химични вещества, които се пускат на пазара за

масова употреба, трябва да отговарят на изискванията на чл. 8, както и на следните

изисквания: 

1. всяка опаковка, независимо от вместимостта й, която съдържа опасни химични

вещества и е етикетирана като "силно токсично", "токсично" или "корозивно", трябва

да е снабдена с приспособления за затваряне, които я правят недостъпна за деца, и да

има ясно маркиран тактилен знак за опасност; 

2. всяка опаковка, независимо от вместимостта й, която съдържа опасни химични

вещества и е етикетирана като "вредно", "изключително запалимо" или

"леснозапалимо", трябва да има ясно маркиран тактилен знак за опасност. 

(2) Приспособленията за затваряне, както и тактилните знаци за опасност по ал. 1, т. 1 и

2 трябва да отговарят и на изискванията на приложение № 2. 

Раздел III. 

Етикетиране на опасни химични вещества

Чл. 10. (1) Всяко лице, което пуска на пазара опасно химично вещество в

самостоятелен вид или в смеси, е длъжно да го етикетира на български език в

съответствие с изискванията на този раздел и приложение № 1, a вещество, 

регистрирано по Регламент (ЕО) № 1907/2006 - в съответствие с информацията по чл. 

12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, с изключение на смеси, за които съществуват

разпоредби в други нормативни актове. 

(2) Когато веществото се включи в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент

(ЕО) № 1272/2008 или се вземе решение за невключването му съгласно процедурата по

чл. 37 на същия регламент, ал. 1 не се прилага. 

(3) На етикета на опасните химични вещества се обозначава: 

1. едно от химичните наименования на опасното вещество съгласно таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 или друго международно признатонаименование на опасното вещество, когато то не е включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008; 

2. ЕС номер, когато такъв е определен по EINECS или ELINCS; 

3. думите "ЕО етикет", когато веществото е включено в таблица 3.2 от приложение №

VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008; 

4. наименование, седалище и адрес на управление, включително телефонен номер на

лицето, което пуска химичното вещество на пазара; 

5. символите и знаците за опасност по чл. 11; 

6. R-фразите по чл. 12; 

7. S-фразите по чл. 13. 

Чл. 11. (1) На етикета на опасно химично вещество, включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, се изписват символите и знаците

за опасност в съответствие с таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) №

1272/2008. 

(2) На етикета на опасно химично вещество, което не е включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, се изписват символите и знаците

за опасност в съответствие с критериите по приложение № 1. 

(3) Графичното изображение на символите за опасност трябва да отговаря на

приложение № 3. 

(4) Когато за опасно химично вещество са определени повече от един символ и знак за

опасност, те се изписват върху етикета, както следва: 

1. при определен символ и знак Т+ или Т не е задължително изписването на Хi, Xn и C, 

освен ако в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 е

указано друго; 

2. при определен символ и знак C не е задължително изписването на Хi и Xn; 

3. при определен символ и знак Е не е задължително изписването на F, F+ и О. 

(5) Изписването върху етикета на латинската буква от знака за опасност не е

задължително. 

Чл. 12. (1) На етикета на опасно химично вещество, включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, R-фразите се изписват в

съответствие с таблица 3.2 на приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. (2) На етикета на опасно химично вещество, което не е включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, R-фразите се изписват в

съответствие с критериите по приложение № 1. 

(3) Текстът на R-фразите трябва да съответства на приложение № 4. 

Чл. 13. (1) На етикета на опасно химично вещество, включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, S-фразите се изписват в

съответствие с таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. 

(2) На етикета на опасно химично вещество, което не е включено в таблица 3.2 от

приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, S-фразите се изписват в

съответствие с критериите по приложение № 1. 

(3) Текстът на S-фразите трябва да съответства на приложение № 5. 

Чл. 14. На етикета не се изписват R- и S-фрази, когато количеството на опасното

химично вещество в опаковката не надвишава 125 куб. см и когато веществото е

класифицирано като: 

1. "дразнещо", "леснозапалимо", "запалимо" и/или "оксидиращо"; 

2. "вредно" и не е предназначено за масова употреба. 

Чл. 15. Върху етикета или опаковката на опасни химични вещества се забранява

поставянето на надписи като "нетоксичен", "безвреден" или други надписи, които

представят веществото като безопасно или водят до подценяване на опасните му

свойства. 

Чл. 16. (1) Етикетът трябва да бъде здраво закрепен върху една или повече

повърхности на опаковката, която е в контакт с химичното вещество, и да е поставен

така, че текстът да се чете хоризонтално, когато тя е поставена в нормално положение. 

(2) Размерите на етикета трябва да отговарят на посочените в приложение № 6, таблица

1. 

(3) Символът за опасност трябва да покрива поне една десета част от повърхността на

етикета, но не по-малко от 1 cm2. 

(4) Изискванията на ал. 2 и 3 се отнасят за информацията, изисквана по този раздел, и

когато се изисква, за допълнителните данни, свързани с опазването на здравето и

безопасната употреба и/или съхранение на опасните химични вещества. 

Чл. 17. (1) Разположението и размерите на текста, изписан на етикета, трябва да са

такива, че информацията да изпъква ясно на неговия фон, да бъде разбираема, 

незаличима, да се чете лесно и да отговаря на критериите по приложение № 1. (2) Цветът и оформлението на етикета или информацията върху опаковката трябва да са

такива, че символът за опасност и неговият фон да изпъкват ясно. 

Чл. 18. (1) Етикет не се изисква, когато информацията е ясно обозначена върху

опаковката и съответства на изискванията на чл. 16 и 17. 

(2) Когато видът и размерът на опаковката не позволяват да се постави етикет, 

опаковката се придружава от листовка, която да отговаря на изискванията на този

раздел. 

Чл. 19. (1) В случаите, в които опасните химични вещества имат външна опаковка, 

която съдържа една или повече вътрешни опаковки, изискванията за етикетиране се

считат за изпълнени, когато: 

1. външната опаковка е етикетирана в съответствие с международните правила за

превоз на опасни товари; 

2. вътрешната опаковка/опаковки е етикетирана по реда на наредбата. 

(2) В случаите, в които опасните химични вещества имат само единична опаковка, 

изискванията за етикетиране се считат за изпълнени, когато: 

1. единичната опаковка е етикетирана в съответствие с международните правила за

превоз на опасни товари и с чл. 10, ал. 3, т. 1 - 4, 6 и 7, чл. 12 и 13; 

2. специалните видове опаковки (преносими газови бутилки и др.) са етикетирани в

съответствие с изискванията на приложение № 1, т. 8. 

Чл. 20. Изискванията за опаковане и етикетиране не се прилагат за боеприпаси и

взривни вещества, които се пускат на пазара и предизвикват експлозивен или

пиротехнически ефект. 

Глава трета. 

РЕД И НАЧИН НА КЛАСИФИЦИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА

ХИМИЧНИ СМЕСИ

Раздел I. 

Определяне на опасните свойства на химичните смеси и основни принципи на

класифицирането и етикетирането им

Чл. 21. (1) Оценката на опасните свойства на химична смес се извършва въз основа на

нейните физико-химични, токсикологични и екотоксикологични свойства. 

(2) Физико-химичните, токсикологичните и екотоксикологичните свойства на химична

смес се определят при спазване изискванията на чл. 24, 25 и 27. 

(3) Лабораторните изпитвания на сместа се извършват във формата, в която тя се пуска

на пазара. (4) При определянето на опасните свойства на химичната смес в съответствие с

изискванията на чл. 24, 25 и 27 се вземат предвид всички опасни вещества, които: 

1. са включени в таблица 3.2 от приложение № VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008; 

2. са класифицирани като опасни и временно етикетирани съгласно чл. 6; 

3. са включени в ELINCS. 

Чл. 22. Химични вещества по чл. 21, ал. 4, които са класифицирани като опасни за

здравето и/или околната среда и които влизат в състава на химична смес, включително

като примеси или добавки, се вземат предвид при оценката на опасните й свойства, 

когато концентрациите им са равни или по-високи от граничните стойности съгласно

приложение № 6, таблица 2, освен ако в таблица 3.2 от приложение № VI към

Регламент (ЕО) № 1272/2008 или в приложение № 7, част В, или в приложение № 8, 

част В, са определени по-ниски стойности и други стойности не са определени в

приложение № 9. 

Чл. 23. (1) Класифицирането на химичните смеси въз основа на степента и

характеристиката на опасните им свойства се извършва в една или в повече от

категориите на опасност, определени в чл. 2 на ЗЗВВХВП. 

(2) Класифицирането и етикетирането на химичните смеси се извършва в съответствие

с критериите по приложение № 1, освен ако в чл. 24, 25 и 27 или в чл. 33 - 44 са

определени други критерии. 

Чл. 24. (1) Опасните физико-химични свойства, необходими за класифицирането и

етикетирането на смесите, се определят в съответствие с критериите по приложение №

1 и чрез: 

1. методите по Регламент (ЕО) № 440/2008, или

2. приложение № 10 - когато методите по т. 1 не са подходящи. 

(2) Определяне на експлозивни, оксидиращи, изключително запалими, леснозапалими и

запалими свойства не е необходимо, когато: 

1. нито едно от веществата в състава на химичната смес не притежава тези свойства и

въз основа на достъпни данни може да се очаква, че сместа не притежава такива

свойства; 

2. при промяна в състава на химична смес с известен състав научните данни показват, 

че повторната оценка на опасностите няма да доведе до промяна в класификацията. 

(3) Определянето на опасните физико-химични свойства на продукти за растителна

защита, необходими за класифицирането им, се извършва в съответствие с критериите

по приложение № 1 и като се прилагат методите по Регламент (ЕО) № 440/2008, освен

когато са допустими други международно признати методи в съответствие с Наредбата

за разрешаване на продукти за растителна защита (ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Чл. 25. (1) Токсикологичните свойства на химичните смеси се определят: 

1. по конвенционален метод съгласно приложение № 8, или

2. в съответствие с критериите по приложение № 1, като се прилагат методите по

Регламент (ЕО) № 440/2008, освен когато за продукти за растителна защита са

допустими други международно признати методи в съответствие с Наредбата за

разрешаване на продукти за растителна защита. 

(2) Лицата, които пускат на пазара химична смес, могат да прилагат методите по ал. 1, 

т. 2, когато научнообосновано могат да докажат, че токсикологичните свойства на

сместа не могат правилно да се определят чрез метода по ал. 1, т. 1 или въз основа на

съществуващи резултати от изпитвания с животни, при условие че методите по ал. 1, т. 

2 са допустими по Наредба № 15 от 2006 г. за минималните изисквания за защита и

хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за

използването, отглеждането и/или доставката им (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) и по Наредбата

за разрешаване на продукти за растителна защита. 

(3) Когато за определянето на някои токсикологични свойства се прилагат методите по

ал. 1, т. 2, изпитванията се извършват съгласно принципите на Добрата лабораторна

практика и при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2006 г. за минималните

изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към

обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. 

(4) При спазване изискванията на ал. 6, когато токсикологичното свойство е определено

по ал. 1, т. 1 и 2, за класифициране на сместа се използват резултатите от методите по

ал. 1, т. 2 с изключение на свойствата канцерогенност, мутагенност или токсичност за

репродукцията, за които се използва само методът по ал. 1, т. 1.

 

Yanev Print.png

Снимки:

ТАКТИЛЕН ЕТИКЕТ
TACTILE
брайлова азбука български
тактилни етикети
тактил
тактилен винен етикет
бъдещето 2015 закон тактил
тактилен 2015
тактилни и брайлови
брайл бъдеще 2015 - 2016
брайлово писмо - азбука
брайлови етикети - тактилни
етикет ТАКТИЛ
Опастност тактилен
допир етикет
етикет за мес за слепи хора
етикет за хора с увреждания - слепота - тактилни етикети
mesec mart
http://www.kotlenkamak.bg/56.html
http://www.shop.etiket.bg/
http://kotlenkamak.bg/26.html

За контакти

ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД
Адрес: Варна, 9002, ген. Столетов 8   
Телефон: 052 643828       
email: office@etiket.bg
email: magazin@etiket.bg
web: www.etiket.bg
web: www.shop.etiket.bg
web: www.kotlenkamak.bg

Facebook Намерете ни във Facebook