< Назад

ЕТИКЕТЪТ

 

Етикетите са древно изобретение. Най-ранните образци, достигнали до наши дни са се появили преди около 3 хиляди години. Това са били парченца папирус, на които било написано съдържанието на глинените амфори.

До началото на 15 век етикетите са водили жалко съществуване. Нямало е подходящи материали за тяхното изработване. Широкото разпространение на хартията дава тласък и за развитието на етикетите. С тяхна помощ започва етикетирането на големи товари, стоки. Започва масовото етикетиране.

Производството на печатани етикети се появява век по-късно. Около 1700 г. започва печатането на етикети за фармацевтични продукти. В средата на 18 век етикети се поставят вече и на бутилките с вино. Информацията написвали на ръка или използвайки малки ръчни преси.

Сложността на техническото изпълнение на етикетите е растяла с развитието на полиграфията. Конкуренцията изиграла също своята решаваща роля. Производителите на стоки нанасяли все повече информация на етикетите. Появяват се и художествени елементи на етикетите. Изобразяват се получени награди, медали, гербове, присъдени на изделията или на производителите. Поставят се и елементи върху етикетите, които да предизвикат вниманието на купувачите. Това се оказва печеливш ход, тъй като се забелязва повишаване на реализацията на продуктите.

Появата в средата на 20 век на магазини на самообслужване, супермаркети и хипермаркети, където има голяма номенклатура от продукти и изделия с еднакво предназначение на различни производители окончателно превръща етикета в мощен инструмент за реклама и придвижване на стоките на пазара.

Етикетирането е важен пазарен инструмент,  на който трябва да се гледа като на неразделна част от комуникацията между социалните играчи  (бизнесът към потребителите,  пряко и чрез посредници,  властите към потребителите и пр.). Етикетирането вече не е единственият надежден източник за предоставяне на информация на потребителите,  както беше доскоро.  Но той все още си остава един ефективен инструмент.

 

Целта на етикетирането на хранителните продукти е да гарантира, че потребителите имат достъп до пълната информация за съдържанието и състава на продуктите, за да защити здравето и интересите им. Друга информация може да предоставя подробности за конкретен аспект на продукта, като например неговия произход или начин за производство. Някои хранителни продукти, като генетично модифицираните организми, алергените храни, храните, предназначени за кърмачета, или дори различни напитки, също са обект на конкретни регламенти.

Етикетирането на определени нехранителни продукти трябва също да съдържа конкретна информация, за да гарантира безопасната им употреба и да позволи на потребителите да упражнят реалния си избор. Освен това при опаковането на хранителните продукти трябва да се спазват критериите за производство, за да се избегне замърсяването на хранителните продукти.

Етикетирането обслужва две основни цели:

1) Да осигури на потребителите необходимата информация, от която се нуждаят, за да направят обоснован избор и да се осигури съответната информация за безопасност на стоките и услугите. Етикетирането обикновено посочва количеството/размера на пакета, състава и характеристиките на стоката (включително информация относно безопасността и др.). Дадената информация е различна за различните стоки.

2) Да осигури честна конкуренция между производителите. На потребителите трябва да се осигури определена информация, която да им позволява лесно да сравняват сходни стоки, ако искаме да съществува честна търговия.

ІІІ.Потребителски знаци – видове и статут

Съществен елемент от етикета на стоките са различните знаци. В отделните страни-членки на Европейския съюз съществуват множество организации, които поставят свои знаци върху продуктите, отговарящи на предварително зададени от тях условия. Статутът на част от тези знаци е определен със закон, други се дават от неправителствени организации, най-често браншови или потребителски сдружения. Знакът удостоверява, че продуктът отговаря на определени изисквания. На ниво Европейски съюз са утвърдени няколко знака, които потребителите е важно да познават не само защото ще ги срещнат върху продукти във всички страни-членки, но и защото те са с изключително важно значение.

 

Знакът СЕ е знак за безопасност на продукцията. Той удостоверява, че даден продукт отговаря на техническите изисквания за безопасност. Знакът е задължителен за всички стоки, техническо регламентирани в законодателството на Европейския съюз. Това означава, че стоките, които се пускат на единния европейски пазар, трябва да са маркирани със знак СЕ. Самото съкращение СЕ идва от френското “Conformite Europeenne” и буквално се превежда като “Европейско Съответствие”.

Той обикновено намира място на самото изделие, опаковката или инструкцията за ползване. СЕ маркировката трябва да бъде нанесена от производителя или от упълномощен представител, регистриран в Европейския съюз. СЕ маркировката за съответствие трябва да е видима, четлива и лесно достъпна за длъжностните лица, които извършват надзор на пазара и за потребителите. СЕ маркировката за съответствие се нанася по начин, който не позволява премахването й без забележими следи.

Маркировката СЕ не е знак за произход на продукта, той може да бъде произведен и в други страни, но оценен съгласно изискванията на европейската система за оценяване на съответствието. Тя не е търговска марка за качество, а трябва да се разглежда като декларация на производителя или на неговия упълномощен представител, че продуктът съответства на всички приложими хармонизирани разпоредби.  Маркировката се отнася само за промишлени продукти и не се поставя върху храни.

 

Строго погледнато, не всички тези знаци са “екологични”, т.е. те не

определят еднозначно даден продукт като полезен или безвреден за околната среда, но всички те имат отношение към тази тема.  

Пластмаса, годна за преработка Поставя се върху пластмасовми изделия, които могат да бъдат преработени. Вътре в триъгълника може да се постави цифра, която посочва типа на пластмасата за улесняване на сортировката и преработката и. Под знака може да бъде поставен и буквен код на пластмасата.

Наименованието, преведено от немски означава “Зелена точка”. За този знак погрешно се смята, че означава, че продуктът е изработен от вторично преработени материали или са годни за преработка. В действителност, този знак поставят върху продукцията си онези фирми, които заплащат за преработка на отпадъци. Знакът се среща в черно-бяло, зелено-бяло и зелено изпълнение.

На теория този знак трябва да посочва, че даденият продукт (или опаковка) е произведен от преработен материал или може да се преработва. Препоръчва се производителите да пояснят с текст под знака или около

него какво се има предвид и да уточняват параметрите на вторичната преработка. Използването на този знак не се контролира от никаква организация.

Този знак Европейският съюз присъжда на екологични продукти като хигиенна хартия, перални, хладилници, перилни препарати, компютри, лампи, телевизори, текстилни изделия, миялни машини, бои, матраци и др. Създаден е през 1992 г. и не важи за храни, напитки и фармацевтични продукти. Изискванията за поставяне на знака се съдържат в директиви на ЕС.

 

Класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества е съгласувано по начин да защити общественото здраве и околната среда и да осигури свободно движение на подобни стоки. Съгласуваното етикетиране позволява на потребителите да разпознават тези вещества по-лесно.

- Разликата между вещество и препарат е: „Вещество“ означава химичните елементи и техните съединения в естествено състояние или получени чрез какъвто и да е процес, „Препарат“ означава смес или разтвор, съставен от две или повече вещества.

Класификация на опасни вещества:

експлозивни вещества, токсични вещества, лесно запалими вещества, вредни вещества и др.

Кои клаузи трябва да се спазват при опаковане на опасни вещества?

опаковката трябва да предпазва от всякаква загуба на съдържанието на стоката с изключение на случаите, където се предвиждат специални способи за защита;

материалите, от които е съставена опаковката и закопчалката не трябва да са предразположени към увреждане съдържанието на стоката или способни да причинят вредни или опасни смеси със съдържанието;

опаковката и закопчалката трябва да бъдат здрави и сигурни.

Каква информация трябва да съдържа етикета?

наименование на веществото;

произход на веществото ( име и адрес на производителя, дистрибутора или вносителя);

опасни символи и указание за опасността, която може да възникне при употреба на веществото;

посочване на особени рискове, възникващи при такава опасност.

Изделията трябва да бъдат произведени по такъв начин, че, когато се употребуват при определените условия и за предвидените цели, тяхната употреба не излага на риск безопасността на потребителите. Те не трябва да представляват никакъв риск за лицата, които ги употребяват.

 

Опасните химикали по право трябва да имат предупредителни етикети с информация за тяхното съдържание. Но знаем ли наистина какво означават тези етикети?

Списък с означения с придружаващо обяснение за указание ще бъде от значение в случая. За да Ви е най-полезен, този списък представя пиктограмите, които са задължителни за момента, както и новите, които постепенно ще ги заменят от 2010 г. по силата на Европейския регламент No 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на химически вещества и смеси. Полезно е да познавате и двата вида пиктограми, тай като от януари 2010 г. до края на декември 2012 г. е възможно да срещнете на етикетите както едните, така и другите.

 

 

Новите пиктограми

Те въвеждат в ЕС Глобалната хармонизирана система на Обединените нации (UN GHS). Чрез нея се уеднаквява в световен мащаб идентификацията на опасностите, свързани с химичните вещества, като задължително се предоставя необходимата информация за потребителите чрез етикетите на продуктите, налични в търговската верига или чрез информационните листове за безопасност относно употребата на тези препарати на работното място.

Това означава, че независимо дали са произведени в ЕС или са внос от други страни, продуктите, съдържащи опасни химични вещества, които употребявате в дома или на работното място, трябва да бъдат класифицирани и етикетирани по същите критерии, по които и химичните продукти произведени в страните от ЕС.

Етикетът трябва да съдържа:

пиктограма относно съответните опасности

сигнални думи, като "Внимание!", "Опасност"

обяснителни фрази относно опасностите

предупредителни фрази относно мерките за безопасност

 

Храни, лекарства, някои стоки за почистване имат срок на годност, обозначен върху етикета.

Поставянето на маркировки върху стоките, указващи срока на годност, относно стоки, подлежащи на бързо разваляне, е важна предпазна мярка срещу хранително отравяне. Срокът на годност може да бъде посочен или като:Ден и месец или Ден, месец и година.

 

Беше въведено специфично етикетиране относно информирането на потребителите за препарати, които могат да причинят алергий. Това дава възможност за по- добра защита на околната среда чрез защитена водна среда от опасния ефект на подобни препарати.

Според чл. 11 на Регламент 48/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 следните указания трябва да фигурират с четливи, видими и неизтриваеми букви върху опаковките, в които детергентите се пускат в продажба на крайния потребител:

а) наименованието и търговското наименование на продукта;

б) наименованието или търговското наименование или търговската марка и пълният адрес, както и телефонният номер на лицето, отговарящо за пускането на пазара;

в) адресът, евентуалният адрес на електронната поща и телефонният номер, откъдето може да бъде получен фишът, посочен в член 9, параграф 3.

Същата информация трябва да фигурира върху всички документи, които придружават детергентите, превозвани в насипно състояние.

На етикета трябва да се отрази, ако някои от тези съставки кислородни повърхностно активни вещества за избелване, хлорни повърхностноактивни вещества за избелване, EDTA (етилен-диамин-три-хидроокси ацетат) и соли, феноли и халогенирани феноли, ароматни въглеводороди надвишава 0,2% от теглото на детергента, като се използват следните диапазони: по-малко от 5 %, 5 % или повече, но по-малко от 15 %, 15 % или повече, но по-малко от 30 %, 30 % и повече.

Също така се указва класът на следните съставки, ако са прибавени, независимо от концентрацията им:

ензими

дезинфектанти

оптични избелители

парфюми

 

Какъв е най-подходящият законодателен инструмент за прилагане на тези закони на европейския пазар по-хомогенно  (страните членки често се изказваха за регулиране вместо за директиви) и как да се обединят разпоредбите за етикетирането? Абсолютно вярно е,  че разпоредбите за етикетиране или свързаните с етикетирането са включени в много законодателни текстове,  но това е последица от широко разпространените Lex generalis (Общи закони) и Lex specialis. В хоризонталната Директива 2000/13/EC и свързаните с нея текстове са залегнали общи изисквания към етикетирането на всички хранителни продукти,  докато поради специфичните информационни потребности на потребителите,  специфични разпоредби са включени във вертикалното законодателство в резултат на специфичния характер или стандарти за качество, с които са пряко свързани.  Същата структура се използва и в националните законодателства на страните членки, както и в международните стандарти на Codex alimentarius.  

Би било много трудно да се компилират всички специфични изисквания за информация,  които се прилагат от рибни продукти до шоколад в един законодателен пакет. Още повече, такава задача може да доведе до липса на последователност и нито ще бъде лесна за използване от предприятията, нито за управление от обществените органи. Може би ще е по-изпълнимо и надеждно да се преработят всички хоризонтални разпоредби  в едно предложение. Такъв подход ще се стреми да представи, опрости и направи по-ясни разпоредбите в сегашните текстове, които ще се обединят в приложение

Страните членки както и предприятията са единни, че има нужда от разясняване на някои ключови моменти в обхвата. За тази цел може да се проучи нов подход. Напр., може ли законодателството да разграничи „информацията”, която трябва да се предостави от тази, която трябва да е достъпна за купувача на хранителни продукти, ако този купувач е крайният потребител,  независимо от мястото на консумация –  ресторант или масов доставчик?

Нещо повече, законодателството би ли могло да даде общи правила за това как да се предоставя информацията,  в зависимост от това,  дали е задължителна информация или информация, която би било полезно да бъде достъпна и в допълнение, в зависимост от това,  дали продуктите са предварително пакетирани,  не пакетирани,  доставени като такива или не?  В съответствие с тези правила,  законодателството би могло тогава да разпореди, страните членки да решат подробностите на национално ниво, там където не става въпрос за единния пазар.  

 

Разглеждайки настоящия подход към етикетирането на ГД Обществено здраве, важно е да се вземе под внимание Директивата за Нелоялна търговска практика (Unfair Commercial Practice – UCP) – Директива 2005/29/EC от 11 май 2005. Тя е приложима към всички търговски практики,  касаещи отношенията бизнес –  потребители и третира аспекти на етикетирането, касаещи въвеждане в заблуждение. Особено по отношение на „търговско”,  т.е.  незадължително етикетиране.  Директивата за нелоялна търговска практика може да се използва като инструмент за унифициране и коректно прилагане на съществуващите и бъдещите изисквания на Европейския съюз към информиране и етикетиране.  Тя дава общи правила,  осигуряващи неподвеждаща информация на етикетите,  но където съществува Lex specialis ,  се създава прецедент. Когато изискванията на ЕС към етикетирането съществуват като Lex specialis, UCP може да спомогне за прилагането им,  тъй като осигурява на националните власти една допълнителна законова база за прилагане на изисквания за информация,  включени в законодателството за етикетирането.

Непредоставянето на информация, необходима на потребителя, може да се третира като подвеждане в смисъла на Директивата за нелоялна търговска практика. Поради това UCP  може да се използва и като инструмент за запълване на пропуските в законодателството за етикетирането, но интерпретирането на UCP чрез съдебна практика е бавно и Директивата не предвижда комитет.  Все пак,  Комисията може да разгледа възможността за разработване на някакъв вид  „ръководство”, за да информира бизнеса и да накара органите на Комисията да тълкуват подвеждащите практики.  Въпреки,  че страните членки не могат да бъдат законово задължени да се придържат към тълкуването на Комисията,  този подход в много подобни случаи се оказа полезен за веригите за хранителни стоки, където новото законодателство създава риск за несигурност.  

 

Етикетите на стоките са основния източник на информация за опасности и рискове при употребата на продуктите. Затова е важно винаги да ги четем и се съобразяваме с тях. Те ни предупреждават за възможни рискове от запалимост, отравяне или реакция с други вещества. Съществен елемент от информацията са и препоръките за съхранение на продукта. В много случаи именно неправилното съхранение е причината за възникване на рискове и опасности.

Ползите от информация, насочена към потребителите най-общо и от етикетирането в частност, са ясни. За потребителите – това е средство да получат важна информация за продуктите  (срок на годност, съставки, и пр.), както и информация, която дори и да не е толкова важна,  се смята за полезна  (указания за хранене,  произход и пр.).  Етикетът позволява на потребителите да направят информиран избор на мястото на продажбата и да решат дали да купят продукта и ако решат да го направят, да се информират по какъв най-добър начин да го използват.

За предприятията етикетирането е мощен инструмент,  който,  ако се използва ефективно и отговорно, дава възможност не само за предоставяне на важна информация, но и за подчертаване на ползата от продуктите в сравнение с други конкурентни.  То е особено важно,  ако допълнителните качества на продукта означават и по-висока цена и купувачът трябва да бъде убеден да плати за този продукт, вместо за други конкурентни продукти на пазара. Освен това, социологичните проучвания, направени в Европа сочат, че липсата на указания върху етикета за методите на производство не дава възможност на потребителите са се насочат и изберат тези продукти.

 

http://www.kotlenkamak.bg/56.html
http://www.shop.etiket.bg/
http://kotlenkamak.bg/26.html

За контакти

ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД
Адрес: Варна, 9002, ген. Столетов 8   
Телефон: 052 643828       
email: office@etiket.bg
email: magazin@etiket.bg
web: www.etiket.bg
web: www.shop.etiket.bg
web: www.kotlenkamak.bg

Facebook Намерете ни във Facebook