< Назад

Сомелиерство и ЕТИКЕТИРАНЕ на винени продукти

Сомелиерство

Думата “сомелие” (фр. Sommelier ) означава човек, който се занимава с подбор, съхранение, предлагане, сервиране и дегустиране на вина за ресторанти, барове, частни партита, при търговия с вино и др. Сомелието или сомелиерът съставя винената листа на заведението, бара, круиза и т.н.

________________________________________

Виночерпецът по нашите земи Първите данни за древните сомелиери, наричани в миналото виночерпци, датират още от IX век пр.н.е. Виночерпецът е носел вино от мястото на съхранение до мястото на пиршеството.

Доказателства за ритуали, в които виното е било главна част, има в открития храм на Дионис в град Перперикон – столицата на владетеля на Родопите.

Дионис е тракийски бог, почитан и в древна Елада, бог на виното и веселието. Според историята, в античния свят имало два храма, където се правели предсказания – храма на Дионис и храма на Аполон. Храмът на Дионис по значимост е преди храма на Аполон в Делфи и се намирал на стратегическия път към Филипополис – дн. Пловдив. Там е предречено и бъдещето на Александър Велики.

Амфори и ритони, в които имало вино за ритуали, са открити също и в тракийските гробници около гр. Казанлък, а стенописите недвусмислено показват виночерпец, който носи кана и фиала (тракийска чаша за вино). Пред виночерпецът върви само богинята, която носи поднос с храна. Известни са древногръцкият виночерпецГанимед и древноримската богиня Менада, които са наливали вино на пировете на боговете.

През IX в. в Европа в племената обитаващи земите на дн. Германия и Франция имало младежи, които се грижели чашите на пируващите да бъдат пълни с вино.

През XI в. в манастирите имали лозя и правели божествената напитка за ритуалите, свързани с християнството. Имало и монаси, които отговаряли за виното, съхранението му и донасянето му в ритуалните чаши. Наричали ги “чашници” и ритулът включвал вино разредено с вода за църковни свещенодействия.

По-късно местните феодали и благородниците пренесли тези ритуали в своите имения и ги довели до съвършенство. Човекът, който се занимавал с тази дейност наследил названието “сомелие” от длъжността по организацията на стоките товарени на кораби или кервани. Това била длъжността на лицето отговорно за доставката и съхранението, подбора и сервирането на виното. Думата “сомелие” е използвана преди това за различни длъжности свързани с материална отговорност за приборите, хляба, чашите дори и за оръжието на благородниците.

От XI в. до XV в. търпят развитие и хановете и механите. От обикновени механи, кръчми и ханове, в които клиентът сам взима храната и напитката си, с течение на се превръщат времето в места с обслужващ персонал. В първия ресторант появил се в началото на XVII век в Париж вече имало предлагане на здравословна храна, хубаво вино и изключително за времето си обслужване. Собственикът г-н Буланже предлагал над 300 марки вино и превърнал ресторантьорството от обикновено предлагане на храна в приятно преживяване.

Наскоро след това се появили и други ресторанти около Версай, които били посещавани предимно от благородници. Именно по това време се налага и професията на сомелието. Имало нужда от хора, които да познават вината и правилно да насочват избора на клиентите, както и да се грижат виното предлагано от търговците да е с качество, което да отговаря на класата на ресторанта. Носели също и отговорност за правилно съхранение на виното и отчетност на избата.

През 1838 г. заедно с коренища (подложки) донесени от Америка е пренесен и най-големият враг на лозата - филоксерата. Тя представлява акар (паразит от рода на въшките), който изсмуква соковете от корените на лозите, които след поражението загиват. За около 5 години не остава и помен от големите винопроизводителни региони на цяла Европа. Лозята са унищожени почти изцяло и много производители и измамници прибягват до фалшификати на вино. Това е и времето, през което сомелиерите са най-търсени. След възстановяване на лозовите масиви и виноделието професията остава на висока почит в развитите европейски държави и се развива в цял свят.

В наше време сомелиерът е човек, който не само познава виното и добрата комбинация с храната, но притежава умения и знания по лозарство, винарство, маркетинг,мениджмънт, социология, психология, икономика, сервитьорство, барманство, кулинарно изкуство, етика, протокол. Той е добър дегустатор на храни и напитки, кафе,чай, маслинен зехтин, тютюневи изделия и умее да предложи най-доброто, което очакват клиентите. Дипломат и познавач на душата предлага изживяване в ресторанта и незабравими моменти.

Той е артист който не се натрапва, и винаги е там, където има нужда от съдействие при избора на вино.

Сомелиерът постоянно обменя информация с готвача на ресторанта, какво да се приготви, как да се приготви, какви подправки използва майстор-готвачът в кухнята. Всички вкусови и ароматни съставки са от значение за комбиниране с вино.

Познанията по лозарство и винарство са важна част от сомелиерството. В съвременния свят има много лозарски и винарски региони, производители с традиции, нови винарни и вина, които са на пазара и той е човекът, който ще ви ориентира в избора на вино.

Сомелиерството е професия, даваща многостранно поле за изява, работа, признание и полза, като главното тук са личните качества в съчетание с професионалните умения. За клиентите е носител на удоволствие и наслада, а за ресторанта и за себе си – на рейтинг и слава.

Познания по лозарство

Лозарството е едно от задължителните познания на сомелиера.

Лозата за производство на вино е едно от най-древните растения на планетата. Латинското название е Витис Винифера (Vitis Vinifera). Разпространена е в почти всички климатични пояси и зони с изключение на субполярните и полярните. Най-добра за винопроизводство обаче е географската ширина между 30-ти и 50-ти паралел северна и южна ширина. Този “винен пояс” има климатични характеристики, които позволяват на лозата да почива през зимата преди започването на новия възпроизводителен сезон. Това е климатичен пояс с мека зима, дъждове през пролетта и есента и топло лято.

Освен Витис Винифера има и още две разновидности на винената лоза – Витис Ламбруска (Vitis Lambruska) и Витис Рипериа (Vitis Riperia), срещащи се предимно в Канада, североизточната част на САЩ и на някои места в Южна Америка. Гроздето от тези лози дава вино, което има определен мускусен (сладникав), предимно гроздов (ягода, липа) аромат, землисто качество (посредствено вино от т.нар. тип “бодни клечка – пий вино”), често критикувано от привържениците на сортовете произлизащи от Витис Винифера. В България има лози от тези видове и обикновено се ползват за домашно вино (отел, алжирка, липа, кераца).

Географското местоположение е от значение за лозата. Много от лозите се нуждаят от по-дълъг период за узряване на гроздето и за това са посадени на места с по-топъл климат. Например червените сортове в сравнение с белите, са по-късно зреещи и лозята са разположени в по-топли райони. Добри са склонове с наклон 4% и с ориентация запад-юг. Някои лозя се намират на надморска височина до 243 метра или на по-високо в планинските райони около езера или покрай реки. Отразената светлина от водните площи и влажността дават възможност за по-добра реколта.

Почвата, на която други растения едва оцеляват, бедна, но с достатъчно минерален състав е най-добра за лозата. Съдържанието на фосфати, калий, калций, магнезийе добра храна за това растение и определя крайния вкус на виното. Казват за някое вино, че е “с вкус на земя”.

Климатичните особености на лозаро-винарските райони трябва да дават добър баланс влага и топлина. Средногодишната температура е най-добре да бъде 14-16 градуса по Целзий, 68 см/куб.м. валежи и най-малко 1400 часа слънцегреене.

Сортът грозде трябва да бъде в хармония с почвата, устойчив на заболявания, да дава добра реколта и най-добро качество за качествено вино. Виното се произвежда от сортово грозде или от хибриди. На различни почви лозата дава различно качество и вкус на виното. Например пино ноар е класика за район Бургундия, но не е добро за район Бордо. За мавруда в България може да се каже, че се развива добре в централната част на Южна България, но ще е неуспешен в района на Видин.

Биологичен цикъл на лозата

През зимата лозата изпада в летаргия, почива преди следващия вегетационен период. През февруари се провежда първата резитба, която цели да насочи развитието на лозата в посока на редовете. Със затоплянето започва оживлението на пъпките, от които първо се появява мъх, а по-късно първите листенца. Листенцата постепенно преминават в снопче, клонче и накрая се появява и първото гроздче. Следва разделяне на гроздчетата и цъфтеж. Гроздовете на лозите трябва да бъдат в оптимален за прираста брой и затова през късната пролет се провежда така наречената беритба на зелено – изрязват се тези, които се счита, че няма да се развият добре. Следва резитба или завързване на листната маса така, че върху лозите да пада максимално светлина и слънце. Когато гроздето узрее, т.е. е натрупало достатъчно захари – глюкоза и фруктоза и е намалило киселинността, се появява аромат, започва беритбата. През есента с опадането на листата започва вегетационният отдих на лозата.

През периода пролет-есен лозите се третират с препарати против микроорганизми (гъбички, плесени) и насекоми с цел запазване на реколтата в оптимално количество. Около някои лозя засаждат пояс от цветя по-чувствителни към болестите на лозата, така че, ако заболеят цветята да се вземат мерки за предпазване на лозите. Провеждат се и редица обработки на почвата (плевене, окопаване), торене, обогатяване.

Хибридни сортове грозде или лози се създават посредством кръстосване на видове лози, за да се постигне по-добра устойчивост на болести, приспособимост или плодородност.

Рубин е пример за хибрид, получен от сортовете сира (Франция) и небиоло (Италия). И двете лози са от вида Винифера. Бако ноар е хибрид червено грозде от френско-американски произход, кръстоска на Винифера и Рипериа.

Филоксера. В средата на XIX век с посадъчен материал пренесена от Америка по програма за засаждане и подновяване на насажденията в Европа е пренесен и акар (насекомо) от рода на въшките, наречен Филоксера. Живее и се размножава в корените на лозата, изсмуква живителните сокове от тях и за няколко години лозата умира. Епидемично разпространила се през 1870 г. филоксерата унищожава почти напълно лозята. Внесените от Америка лози обаче се оказали с изграден имунитет и скоро започнало пресаждане на европейските сортове лози върху американски подложки наречени Витис Рипериа, Берландиери и Рупестрис. Възстановяването на лозовите насаждения отнело повече от 50 години и предизвикало въвеждането на класификацията АОС във Франция – Контролирано наименование за произход (КНП).

Винопроизводство. За да се разбере дали гроздето е натрупало достатъчно захар се използва уред, наречен рефлектометър. Представлява тръба с прозрачно стъкло в края, върху което се капва гроздов сок и на графа в самия уред, след като светлината премине през сока, се отчита захарността. Измерва се в захарни градуси и за добри резултати е нужно да са 21-22.

Беритбата, кампанията по гроздобера започва след преценката на технолога-винар.

Съставни части на гроздовото зърно, важни за производство на вино:

Кожа – танини, багрилни вещества, аромати.

Семки – танини, мазнини, горчиво.

Пулпа (месо) – захар, плодова киселина, вода, минерали, аромати.

Парафин или прашец – дрожди, бактерии

В производството на вино се използват само зърната, без чепките, листата или клонките. Чепките могат да доведат до тревист, зелен вкус на виното.

Гроздето в добре развитите винарски страни се поставя в малки касетки с вместимост макс. 20 кг, за да не се смачква и да не изтича сока. Във винарната се рони (ронкане) за отделяне на чепките, листата и клечиците попаднали в касетките. В повечето винарни се извършва механизирано, но има и места, където се прави на ръка. Това дава възможност само най-доброто от гроздето да влезе в производство. Зрънцата се смилат, а смелената маса от кожа, семки и сок се нарича гроздова мъст. Кожата, семките и твърдата част на пулпата се наричат джибри. Шира наричат само сока на смляното грозде.

В прясната мъст се съдържат много микроорганизми – дрожди (спори, бактерии, микроби), които предизвикват ферментация. Това е процес, при който дрождите преработват захарите в етилов алкохол. Паралелно с това протичат и други процеси, които определят качеството на виното. Такива са синтезираните от дрождитеензими, органични киселини, метилов алкохол, висши алкохоли, ароматни естери и много други. За да се постигне оптимален резултат, мъстта се обработва със серниста киселина, това унищожава нежеланите диви дрожди и след това се засяват култивирани дрожди – щамове, предизвикващи ферментация без нежелани вторични синтези.

Ферментацията протича с отделяне на температура и въглероден двуокис. Повишаването на температурата трябва да е под постоянен контрол, а превишаването на 30-34 градуса може да прекрати ферментацията – дрождите умират. Ниската температура (9-10 градуса) ги принуждава да изпадат в летаргия и ферментацията се забавя или спира. За това мъстта се поставя в съдове за ферментиране, наречени ферментатори. Ферментаторът е съд с водна риза с възможност за контролиране на температурата чрез охлаждане или затопляне с вода. Ферментацията завършва когато захарта е преработена напълно.

Производство на червено вино

Червените вина се произвеждат само от червени винени сортове грозде. Смляното грозде (мъст) ферментира в дъбови съдове, циментови или в метални неръждясващи резервоари. По време на ферментацията от твърдите части – кожа и семки се разтварят в течната част танинови, багрилни и ароматни вещества. Това е процесът на настойване на виното, наречен още мацерация. Този процес може да продължава по-кратко или по-дълго в зависимост от виното, което искаме да получим. Ако правим вино за отлежаване, мацерацията може да продължи от 10 до 120 дни. За вино, което ще се консумира сега и в кратък период от време настойването може да се ограничи до 10 дни. След приключване на мацерацията и ферментацията, мъстта се отцежда. Това вино се нарича самоток, останалото вино, което излиза от пресованите джибри се нарича вино от първа преса или първо вино. Самотокът е с по-леко обагряне и съдържание на танини. Пресованото вино е с повече танини и в някои райони го смесват със самотока, а в други го пазят отделно.

Ябълчно-млечнокисела ферментация. Това е ферментация, при която ябълчната киселина (силна и агресивна), под въздействието на млечните бактерии във виното, се трансформира в млечна киселина (по-мека и устойчива). След приключването на този процес виното може да отлежава.

Производство на бяло вино

Само кожата на гроздето съдържа багрилни вещества, затова може да се получат бели вина от червени сортове. Белите вина се получават в резултат от ферментацията само на гроздовия сок, без настойка (мацерация) с твърдите части. За отделянето на сока от твърдите частици, гроздето се смила и веднага се пресова след приемането му във винарната. След това сокът (вече мъст) се прецежда, утаява или центрофугира за отделянето на твърдите частици в него. Това е определящо за качеството на бъдещото вино.

Алкохолната ферментация при белите вина трябва да протича при постоянен контрол на температурата. С постоянно охлаждане мъстта ферментира при 20 градуса, което дава възможност дрождите да “работят” добре и да се получи вино с фин аромат.

Обикновено младите бели вина се ценят заради свежестта и деликатността им. Затова ябълчно-млечнокисела ферментация не се прилага – намалява свежестта (киселинността) на виното.

Производство на вина розе

Вината розе се произвеждат от червени сортове грозде и никога не се прилага смесване на бяло и черно грозде. Има два основни начина да се получи розе:

1. Чрез пресоване на червено грозде се получава бледорозов сок, който ферментира по принципа на белите вина. Такова вино се нарича “сиво” вино.

2. Метода на “кръвопускане”. За да се получи вино с ярък розов цвят се прилага краткотрайно настойване (12-36 часа), във времето на което може да започне ферментацията. Когато количеството багрилни и консервиращи вещества удовлетворяват изискванията за бъдещото вино, настойката се пресова, отделят се твърдите частици и мъстта продължава да ферментира по принципа на белите вина.

Специални вина

Производство на пенливо вино

Пенливо вино за пръв път е произведено във Франция, в областта Шампан, през XVII в. Само произведеното в тази област пенливо вино може да носи името “шампанско”, всички други страни или райони, произвеждащи такова вино трябва да го обявяват на етикета като пенливо вино. Например във Франция в другите виноделни райони се използва названието “креман”, в Испания – “кава”, в Италия – “спуманте”, в Русия – “игристое”, в англоговорящите държави – “спарклинг уайн”. Всички тези названия покриват едно характерно качество – наличието на мехурчета въглероден двуокис във виното, които започват да се появяват след отварянето на бутилката.

Производството на пенливо вино се извършва по два метода – класически и резервоарен (Шарман) (акроторфен). Производството на това вино се извършва по пътя на повторна ферментация на базови вина, произведени по принципа на белите вина. За да стане качествено шампанско, виното, което повторно ферментира, се подбира и купажира (смесва) от различните съдове, в които е преминала първата ферментация. Към тях се добавят партиден ликьор (смес от плодова захар) и дрожди. При класическия метод вторичната ферментация протича в бутилки, поставени на специални стативи наречени пюпитри на постоянна температура. Бутилките се поставят в почти или вертикално положение, с дъното нагоре, за да може утайката образувала се от дрождите да падне в гърлото. Всяка бутилка се завърта ежедневно, за да не остава утайка по стените. Утайката представлява дрожди и твърди частици от самото вино. По време на ферментацията въглеродният двуокис под въздействието на налагането в бутилката се свързва с молекулите на захарта и остава в течността. Налягането в бутилката достига до 7 атмосфери, което в сравнение с автомобилните гуми е почти 3½ пъти повече. За протичането на този процес са нужни 3-4 години, което определя високата цена на този вид вина.

След приключването на ферментацията, гърлото на бутилката се замразява и с отстраняването на производствената тапа, утайката буквално излита под въздействие на налягането в бутилката. Бутилката се допълва с базово вино от същата партида и се поставя известната търговска коркова тапа за шампанско. Този процес се нарича декоргажмент (фр.).

При метода “Шарман” всички тези процеси се извършват в резервоар и протичат за около 1 година. Такова производство има в почти всички винарски страни, то е по-евтино и бързо.

Сортовете грозде използвани за производството на шампанско са шардоне (бял сорт), пино ноар и пино мюние (червени сортове). Единствено в производството на пенливи вина се допуска смесването на бели и червени сортове, а ако на етикета на виното е отбелязано “Блан де блан” означава, че виното е произведено само от бели сортове грозде. Розе шампанско се получава като се използва 45-70% червени сортове и 55-30% бели сортове. Червено шампанско не се произвежда.

В България се произвежда пенливо вино от бели сортове грозде мискет, шардоне, мускат и димят в зависимост от отглежданите в района на производителя сортове. Някои производители правят и червени вина от сортовете мерло и каберне совиньон.

По-нискокачествено вино от подобен вид е газираното вино, в което се вкарва въглероден двуокис както при газираните напитки.

Подсилени, ликьорни и натурално сладки вина

Бели сладки вина се произвеждат по принципа на белите вина като се запазва количество непреработена захар във виното. Единият от начините е производство от грозде, което е атакувано от благородна плесен, гъбички наречени Ботритис синерея. Тази гъбичка предизвиква изсъхване на гроздето (намалява количеството вода в зрънцата), концентрира захарта и понижава киселинността. След внимателен подбор и отделяне на гнилите зърна се получава мъст наситена със захар, която ферментира на температура 15 градуса. След достигането на достатъчно ниво спирт в мъстта ферментацията се прекъсва и остава количество непреработена захар. Получените по този начин вина имат характерни аромати на сушени плодове, мед, ядки, билки – аромати, които се получават от гниенето на гроздето.

Друг начин за производство е от грозде оставено да се изсуши (стафидира). Сушенето се прави в специални сушилни, а на други места го оставят направо на лозата. Това води до намаляване количеството вода в зрънцата и концентрация на захарта. В България е имало подобно производство от сорта мавруд в Асеновград. Виното наричат и до днес “Станимашка малага” и в момента се работи върху възстановяването на този вид производство.

В Германия оставят гроздето за този вид вина да замръзне на лозата и след пресоване и отделяне на кристалите вода концентрацията на захар в мъстта е по-висока. Така се произвежда “снежно вино”. В България има подобно на Винпром “Димят”, Варна като замразяването става най-вероятно в хладилни камери.

Трети начин за получаване на натурално сладки вина е като се добави сладък гроздов сок към ферментиращата мъст. Захарта остава непреработена от дрождите и виното е сладко на вкус. Към мъстта може да бъде добавен спирт или дестилат, който забавя или спира действието на дрождите.

Четвърти способ концентрацията на захар в мъстта да се повиши е изваряването на джибрите и посаждането на култивирани дрожди за ферментация. Наричат този начин “мадейризация” – от остров Мадейра, където правят вино, ферментирало на висока температура. Ликьорните и сладки вина се получават като се добавя сладъкгроздов сок и спирт или дестилат към ферментиращата мъст. Алкохолният процент е 15-22% и захарта е 100-230 г/л, ароматът е силен и тези вина имат ефект на диджестив. Комбинират се с десерти, кафе, пури.

Класическа комбинация за такива вина са сините сирена Рокфор (Франция), Стилтън (Англия), Горгондзола (Италия) – компенсират силния вкус и аромат на сиренето.

Отлежаване, съхранение и бутилиране

След приключване на процесите на ферментация, виното преминава през редица технологични процеси, за да се получи качествено вино, подходящо за реализация младо или за отлежаване. Готовото вино от различните съдове (ферментатори), след лабораторни и дегустационни анализи се смесва (егализира), за да се получи вида, почерка и стила вино, което целим. След това виното се налива за отлежаване в дъбови бъчви, поставени в изби с постоянна температура и влажност. Отлежаването се следи и при достигане на най-оптимални органолептични качества, виното може да бъде бутилирано. Преди бутилирането виното преминава през процеси за избистряне и филтриране. Модерните технологии и тенденции в потреблението са да не се прибягва до пълно филтриране. Това позволява да се запазят ароматно-вкусовите качества, които иначе при този процес се губят. Отново следва дегустация и лабораторен анализ и купажиране (смесване). Купажирането се налага от факта, че във всяка бъчва виното се развива по различен начин, т.е. има различни вкусово-ароматни характеристики и чрез купажа се получава стила и почерка на производителя. Преминава през термична обработка с ниска и висока температура, утаяване, избистряне и филтриране. Това цели предотвратяването на нежелателни процеси на развала в бутилките и стабилизиране на виното.

Бутилирането се прави в стъклени бутилки с вместимост 0,75 л., опаковки от пластмаса или “бег ин бокс” – торбичка от неутрален за виното материал, поставена в картонена кутия.

Бутилките биват различни по форма за регионите на производство, производителите и по цвят. За червените вина се използват бутилки в зелен цвят с различни нюанси, а за белите и розе вина са най-често безцветни. За затварянето на бутилките се използва най-често коркова тапа, тапа от пресовани коркови “трохи”, полиетиленова тапа (силиконова) и много рядко алуминиева капачка с винт. Коркът позволява на виното да “диша” и да се развива и в бутилката. Това развитие в сравнение с бъчвите е микронно и запазването на виното каквото е бутилирано е с много по-дълъг срок. Естествено след 8-12 години виното се променя, но има вина, чиято технология позволява да отлежават и по-дълъг период и да са годни за употреба.

Законодателство и винопроизводство

Като общо валидно правило вината се делят на трапезни и вина от високо качество. Всички страни-производители на вино имат по-малко или повече сходни закони за производство и категоризация на вино. Обединяването на европейските държави неминуемо ще постави изисквания сходствата да бъдат максимално приближени. Различията идват от брой степени и категории.

В България има трапезно – регионално или с географско указание, качествено вино с гарантирано наименование за произход и качествено вино с контролирано и гарантирано наименование за произход. На етикета: Трапезно, К.Н.П., К.В.К.Г.Н.П.

Франция – трапезни, местни вина, вина с контролирано наименование за произход, маркови вина висше качество. На етикета: A.O., A.C., A.O.C., V.D.Q.S. Тези съкращения се използват и в други страни (САЩ, Швейцария) със същото значение.

Италия – трапезни, местни вина, вина с контролирано наименование за произход, вина с контролирано и гарантирано наименование за произход. На етикета: Vino di tavola, D.O., D.O.C., D.O.C.G.

Испания – трапезни, местни вина и вина с контролирано наименование за произход, вина с контролирано наименование за произход. На етикета: D.O., D.O.C.

Германия – трапезни, местни вина, вина с контролирано наименование за произход маркови вина висше качество с контролирано наименование за произход. На етикета: Tafel wein, Landwein, Q.b.A., Q.m.P.

 

Етикет за вино 

На етикета на всяка бутилка вино има задължителна информация, която трябва да бъде отбелязана:

1. Име на виното – сорт, производител или регион според производителя

2. Производител

3. Име и адрес на бутилираща компания

4. Името на вносителя (ако е вносно)

5. Името на доставчика (ако е вносно)

6. Алкохолно съдържание в обемни проценти

7. Обемно съдържание на бутилката

8. Страна производител

9. Категория качество на виното

10. Реколта, от която е произведено виното

11. Вид на виното – пенливо, бяло, червено, полусухо, десертно

12. Регион, от който е гроздето

13. Щрих-код.

В повечето страни на задния етикет се изписва предупреждение за въздействието на алкохола по време на бременност, при шофиране и работа с машини. За САЩ е задължително и предупреждение за съдържание на серен двуокис, който се използва при някои от процесите на винопроизводството. На задния етикет обикновено може да се помести допълнителна информация за региона, карта, описание на виното, температура на сервиране, подходящи храни за комбиниране, интересна легенда или друга рекламна и маркетингова информация, магнитен щрих-код.

Лозарско-винарски региони в България

България е поделена на 5 лозаро-винарски региона:

1. Южнобългарски регион – Тракийска низина. Разделя се на три части – Източна, Централна и Западна.

Източната част обхваща Сакар и части от Тракийската низина. Сортове грозде за производство на вино разпространени в тази част са: каберне совиньон, мерло,мускат отонел, червен мискет.

Централната част обхваща части от Сакар и части от Тракийската низина. Регионът около град Пловдив и Асеновград е известен със сорта мавруд. Разпространени в тази част са и сортовете каберне совиньон, мерло, мускат отонел, червен мискет, алиготе.

Мавруд е сорт, който е бил запазен само в асеновградските лозя. Сега може да се намери мавруд от Перущица, Брестовица, Пазарджик, Памидово и Пловдив. Маврудът е известен с виното, наречено “Станимашка малага”, която са правили монасите от Бачковския манастир. Сладко, гъсто и силно вино, което се опитват да правят и в наши дни от стафидирало грозде. Маврудът е сухо червено, леко тръпчиво вино с аромат на къпини, малини и череши.

Западната част на региона са разпространени сортовете каберне совиньон, мерло и памид. ПАМИД е сорт, който расте на Балканите от тракийско време. Виното е бляскаво червено с розов оттенък и бистро. Счита се за второкласен сорт за вино, но в България е уважаван и прилаган в домашното винопроизводство. Най-добре вирее в Централна България – Памидово, Пазарджик, Пловдив. През 30-те години става известно Карабунарското вино, което се прави от 85% памид и 15% мавруд. В този регион са разположени около 69% от червените винени сортове грозде. Винарните са в Пазарджик, Памидово, Виноградец, Пещера, Перущица, Карабунар,Ветрен, Септември, Стамболийски, Пловдив, Чирпан, Свобода, Брезово, Брестник, Брестовица, Асеновград, Елхово, Оряховица, Стара Загора, Гранит, Нова Загора,Кортен, Хасково, Стамболово, Любимец, Ивайловград.

2. Източнобългарският лозаро-винарски регион – Черноморско крайбрежие и част от Североизточна Дунавска равнина предлага най-добрите условия за отглеждане на бели винени сортове. Естествено е и много от добрите български бели вина да се раждат тук от сортовете шардоне, алиготе, димят, ризлинг, траминер,мускат отонел, тамянка, юни блан, совиньон блан.

Траминер от Хан Крум на изба Хан Крум, Преслав и Шумен са добри представители на този сорт. Шардоне от същия регион не веднъж участва и печели награди в престижния конкурс “Шардоне на света” във Франция.

Червените сортове грозде за вино разпространени тук са: каберне совиньон, мерло и памид.

Тук произвеждат фини отлежали брендита създадени по класическа конячна технология.

Източнобългарският регион е разделен на три части – Северен крайморски, Вътрешен и Южен крайморски.

В Северния подрегион избите са в градовете Варна, Добрич, Каварна.

Винарните на Шумен, Търговище, Преслав, Хан Крум, Нови Пазар, Надарево, Драгоево, Силистра, са във Вътрешен подрегион.

В Южен подрегион Бургас, Поморие, Каблешково и “Шато Росеново”.

3. Севернобългарският регион обхваща Дунавската равнина и Северозападната част от страната. Дунавската равнина е разделена на три части – Дунавски пояс, Централна част и Северозападна част. Разпространени са сортовете мускат отонел, врачански мискет, тамянка, димят, алиготе, ркацители, гъмза, мерло, каберне совиньон, памид и сензо.

В този регион предлагат вино и ракия целогодишно! За Лясковец казват, че няма къща без вино. Сухиндол е известен на европейския пазар с червени вина от този регион.

В Северозападната част на България има две пещери с невероятна красота – Магура и Леденика. В едната от тях можете да опитате и естествено пенливо вино направено по класическа шампанска технология. Там можете да опитате гъмза и мискет с характерни за региона качества.

Винарни има в Русе, Свищов, Видин, Ново село, Лом, Плевен, Лясковец, Ловеч, Севлиево, Павликени, Рабиша, Бяла, Две могили, а в Троян и Тетевен правят най-известната сливова ракия в България.

4. Югозападен български регион. По поречието на река Струма се отглежда типичният български сорт широка мелнишка лоза или Мелник. Мелнишко вино можете да опитате в неговия роден град – Мелник, в Сандански и Петрич. Мелник е градът, в който известното мелнишко вино отлежава в тъмни изби, изкопани под къщи като крепости в пясъчните пирамиди. Пиринският край е известен с това вино с аромат на зряла череша, черен пипер и тютюн. Розе от широка мелнишка лоза е вино със специфични за мелнишката лоза аромати.

В региона са разпространени и сортовете мерло, каберне совиньон, каберне фран, рубин и памид. Винарните са в Мелник, Дамяница, Петрич, Сандански, Хърсово,Благоевград.

5. Подбалкански регион. Обхваща Долината на тракийските царе между планините Стара планина и Средна гора. Разделен е на два подрегиона – Източна и Западна част. Разпространени сортове в региона са червен мискет, ризлинг, ркацители, шардоне, мускат, каберне совиньон, мерло.

Винарните са в Карлово, Сливен, Шивачево, Сунгурларе, Славянци, Лозарево, Грозден, Стралджа, Карнобат, Венец, Ямбол.

МИСКЕТ е един от сортовете, който вирее на доста места в България и виното носи името на региона, където расте. Всеки регион дава специфичен аромат и вкус на виното. В Карлово ще опитате карловски мискет, във Враца – врачански, в Сунгурларе – сунгурларски. Това са свежи вина с приятен букет от круша, мед, стафиди и восък.

Най-добри бели вина от сортовете шардоне, мускат, траминер можете да опитате от Ямбол, Преслав, Шумен, Хан Крум, Русе, Търговище, Поморие, Сливен, Славянци,Сунгурларе, Сухиндол, Карнобат.

Типичният за България ДИМЯТ е сорт известен на Балканите от древни времена. Говори се, че траките са правили вино от този сорт. Това вино можете да опитате отВарна, Сунгурларе, Преслав, Поморие, Шумен, Преслав, Чирпан.

ШАРДОНЕ е сорт, внесен от Франция и добре аклиматизирал се в България. Вината имат аромат на масло, тропически плодове, ябълка, сено, бели цветя, а след отлежаване в дъбови бъчви – и нюанси на ванилия. Добри вина от този сорт можете да опитате в Североизточна и Източна България. В регионите на Преслав, Шумен,Хан Крум, Търговище, Русе, Лудогорие, Поморие, Бургас, Сливен, Ямбол и Славянци са едни от най-добрите за отглеждане на това грозде. И в района на Сухиндол –Централна Северна България също има много добро Шардоне.

ТРАМИНЕР е бял сорт грозде, внесен от Франция, от областта на Елзас. Разпространен е в североизточната част на страната в регионите на Преслав.

За контакти

ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД
Адрес: Варна, 9002, ген. Столетов 8  
Телефон: 052 643828      
email: office@etiket.bg
email: magazin@etiket.bg


web: www.etiket.bg
web: www.shop.etiket.bg
web: www.kotlenkamak.bg