Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

ЕТИКЕТИ ЗА ВИНО

ПЕЧАТ НА ЕТИКЕТИ - LABELL PRINT - ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД

ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ
Интересни и неповторими етикети за вино
Всеки ценител на виното знае, че процесът на избор се повлиява до голяма степен и от опаковката на виното. Първото нещо, което човек вижда е етикета на бутилката, той грабва вниманието ни и ако е подходящо подбран, спрямо целевата аудитория, би отличил виното сред десетките други бутилки на рафта.

Креативността на дизайнерите често пъти ни изненадва - в стремежа си да създадат оригинални и неповторими етикети, могат да бъдат забелязани както красиви произведения на изкуството, така и хумористични такива.

Традиционни и винтидж етикети
Традиционните етикети за вино са елегантни, често пъти върху тях могат да бъдат забелязани семейни гербове, придаващи им аристократичен външен вид. Те са атрактивни и привлекателни сами по себе си, утвърждаващи репутацията на винарната производител.

ЕТИКЕТИ ЗА ВИНО
Благодарение на цифровата технология на печат, можете да разчитате на етикети за вино от най-висок клас. Високата резолюция на печат (1200 dpi) позволява по-добра четимост дори и на текстове с най-дребния шрифт. Разполагаме с хартии издържливи на влага. Готовият етикет е на ролка, удобна за автоматично или ръчно лепене. Всяка бутилка от вашата лимитирана серия вино, може да изглежда перфектно, без допълнително оскъпяване. 

Допълнителни екстри:

-Всеки етикет може да бъде ламиниран, лакиран с УВ лак (мат или гланц). Тези процедури 

допълнително защитават eикета от влага и външни влияния.

-Печат върху различни видове структурни и метализирани хартии, прозрачен и бял полипропилен.

-Богато разнообразие от щанци. Етикетите могат да бъдат във форма и размер според конкретните нужди на проекта.

-Фотореалистичният цифров начин на отпечатване, осигурява живи цветове, контрастни изображения и видимост дори и на най-финния детайл, в допълнение на това дизайна може да включва топъл и студен печат, релеф, ситообемен или селективен лак.

В зависимост от нуждите ви можем да произведем самозалепващи баркодове, 

етикети с номерация и двумерни QR кодове и променлива информация или 

последователно номерирани етикети. Ако вече имате генериран баркод,

било то стандартен баркод или двумерен матричен баркод символ 

(който позволява записване на голям капацитет от буквено-цифрена 

информация) и искате това да стане на специализирана за това машина, 

не се колебайте да се обърнете за безплатна оферта към нас.

Печатаме последователно номерирани етикети, влючително и етикети с информация от база данни. Полагаме старателни усилия за да гарантираме, 

че последователността на променливите данни, които ни изпращате ще е точно отразена в етикетите. Вашата база данни, може да съдържа пароли, 

кодове за удостоверяване на софтуер или уникални имена. Ние вземаме файла, който вие сте ни предоставили и го въвеждаме в нашия софтуер, 

след това пристъпваме направо към печат. Правилно въведените данни са от голямо значение за крайния успех, затова може да се обадите 

предварително при нас за да уточним тези неща, преди да сте започнали работата си по файла.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ВИНА
Огромната част от най-качественото вино се консумира на вътрешния пазар, макар цената му да е висока
В света на винарите няма спор кое е най-хубавото вино. Продаденото, разбира се. В този контекст за сектора в България могат да се обобщят няколко добри новини. Обемът на износа не расте в последните години, но структурата му се подобрява, а заедно с това нарастват и износните цени. Това до голяма степен се дължи на спада на руския пазар, където България традиционно изнася по-евтини вина, за сметка на ЕС и на развити пазари от трети страни, където цената за българските вина е много по-висока (виж карето).

Осезаемо се повишава и качеството на напитката. За това си има пазарно обяснение - в последните години с помощта на еврофондовете бяха направени много и сравнително скъпи инвестиции в предимно малки, бутикови изби, които естествено търсят място в нишата на качествените вина, предназначени за по-платежоспособни клиенти. Фактор за подобреното качество е и лозарството. За последните 10 години насажденията в страната са намалели наполовина, пропорционално по-малко е и произведеното вино. Но пък качеството на лозята и гроздето се е повишило значително. В резултат структурата на производството на "скъпи"/"евтини" вина също показва тенденция на нарастване на качествените вина, което повишава и общата цена. 

Интересна обаче е една особеност на пазара – огромната част от качествените български вина се продават в страната, въпреки че средната цена от 10.40 лв. за литър, колкото показват данните за Пловдивския регион например, не е никак малка за не особено платежоспособния вътрешен пазар.


Какво и на каква цена пием?
Вносът е малка част от пазара в България – между 5 и 10% в зависмост от годината (заради лошата реколта от 2014 година например вносът през 2015 г. е около 9% при 5% две години по-рано), като внасяме основно качествени и по-скъпи вина - най-много от Франция и Италия, следвани от Новия свят - Чили, Нова Зеландия, Аржентина. Така огромната част от консумацията, която в последните няколко години е около 100-110 млн. л годишно на обща стойност 210-230 млн. лв., е на българско вино. Наблюденията на търговците са за смазваща доминация на наливно вино, bag-in-box и вина в по-ниския ценови клас. Данни за структурата на продажбите например за Пловдивския регион показват, че от над 4.6 млн. л вино, продадено на вътрешния пазар през 2014 г., едва 87.5 хил.л са качествено вино със защитено наименование за произход (ЗНП), или едва около 2% от общата консумация. 

Данните показват още, че докато износът на вино без ЗНП формира около 20% от продажбите, а 80% са вътрешна консумация, то при качественото вино експортът е едва 6%. Така 94% от българското вино от средния и високия семент се консумират в страната. Тези данни са интересни, като се има предвид, че българският пазар далеч не е платежоспособен, а средната цена на това вино е около 4 пъти по висока от тази на трапезното - 10.40 лв./л. срещу 2.40 лв./л.

Много или не толкова е това - е трудно да се каже. Определения като "скъпо" са твърде необективни, още повече че щом виното е продадено, значи то има своите потребители. По-ясна картина би дало сравнението с други пазари. Различни доклади и изследвания показват, че средните цени на качественото вино на европейските страни варират от 5.5 евро за литър (или приблизително колкото е и в България) в Испания до над 12 евро в изключително развити и престижни пазари като Великобритания. Изследване на германския пазар пък наскоро показа, че средната цена на виното (без разделение качествено/трапезно), което германците купуват от търговската мрежа, е едва 1.20 евро за литър (1.77 евро за бутилка). В Пловдивска област например средната обща цена на литър вино е 2.50 лв. – т.е. дори малко по-висока.

На този фон изглежда, че цената на българското вино на вътрешния пазар е съизмерима с част от западноевропейските пазари при доста по-нисък стандарт на живот.

Три гледни точки за цените на вината
Производители, търговци и ресторантьори имат различни наблюдения за ценообразуването при виното и те допълват картината взаимно. "Цената на виното има ирационална особеност. Плащаме не само за гроздето, за бъчвите, за транспорта, за бутилките и тапите, но и за историята на виното. Българските вина засега са "изчистени" от тази съставка", казва Александър Канев, един от успешните български винени мениджъри, управлявал избите "Беса вали" и " Анжелус естейт". Той споделя, че цената на едро на "Стайлиън класик" например – базовото вино на "Анжелус" от първите години на избата, е 15 лв. без ДДС. "От тази цена най-малко отива за лозаря - да кажем 15-20%. След това имаме класна италианска бутилка, коркова тапа клас "А" от Португалия, едногодишната френска дъбова бъчва добавя около 1 евро върху себестойността на бутилката. Плюс още восък, етикет, кашони. И така себестойността е около 6 лв.", казва Канев. По думите му немалка част от разликата от 6 до 15 лв. взима търговецът. "Търговецът на едро очаква от производителя минимум 20% отстъпка от едровата цена и разсрочено плащане от 45 до 60 дни."

Съсобственикът на малка винарска изба в Перущица Кирил Николов, който тази година ще пусне първото си масово вино, споделя, че целта му е да направи отлично трапезно вино за 6 лв. за бутилка. И описва себестойността така: за грозде около 1.2 до 2 лв за литър, за бутилки, тапи и други консумативи - още около 1,2 лв. Той още не е изчислил с прецизност амортизационните отчисления за оборудването си и други разходи, но счита, че максималната себестойност ще е до 3.5 лв.

Трябва обаче да се прави разлика между изби и изби. Иван Манахилов, закупчик вина на веригата Casavino, отбелязва, че по наблюденията му има два вида: "Едните подхождат пазарно. Те знаят колко вино на каква цена може да поеме пазарът и се стараят да го произведат и то да е добро. И успяват – големите и по-опитните изби най-често, но има и по-малки. Други обаче подхождат неизбежно счетоводно, защото калкулират в цената на виното грамадната инвестиция, която са направили." 

В последните години в България наистина бяха направени много скъпи инвестиции – със или без евросредства, предимно в малки, бутикови проекти. Това по мнението на всички в бранша е една от причините да виждаме все по-добро, но и все по-скъпо вино в средния и високия сегмент. "С времето инвеститорите се вразумяват – когато видят, че просто не могат да продават. Тогава редуцират портфолиото, цените, разходите и т.н.", казва търговецът.

Манахилов отбелязва също, че често цените са претоварени с много маржове по веригата – пътят от производителя до рафта понякога минава през няколко доставчици и поддоставчици. "Но когато говорим за цени на виното, трябва да се има предвид, че магазините като нашия не са представителна извадка за пазара на виното. В България се пият основно наливни вина, и то директно от източника. На второ място bag-in-box. Всички тези красиви и доста по-скъпи бутилки в магазините са нищожна част от пазара. Хората най-често ги купуват за подаръци, за поводи, за събития", казва той.

Наблюденията на Яна Петкова, съсобственик на винобар Grape Central, са че добрите български вина наистина получават много по-добри цени на вътрешния пазар, отколкото на външния, защото конкуренцията на външните пазари е огромна и страната ни трудно може да се пребори с утвърдени производители. "В България вече има едно малко винено общество, което е готово да даде кредит на българските винари и да ги подкрепя, макар да осъзнава, че има и момент на "изцеждане", казва тя. И споделя общите наблюдения, че високата цена на качественото вино донякъде идва от големите нови инвестиции. Истината е обаче, че голяма част от хората пият наливни вина от местни производители, а вина над 10 - 12 лв. се купуват от една изключително малка част потребители.

За да се разшири този сегмент, са нужни както много усилия за популяризация, така и разумно поведение на всички по веригата и, разбира се, повишаване на жизнения стандарт. Според наблюденията на Яна Петкова големите маржове на вината в много от българските ресторанти в средния и по-високия клас не помагат за това доброто вино да бъде по-достъпно. По света ресторантите, водени от стремеж да популяризират пиенето на вино, работят с много по-гъвкави формули. Grape Central са сред малкото у нас, които опитват да дават позитивен пример. При все че посетителите там са хора с отявлен интерес към виното и по-големи възможности, надценката на всички вина в бара е - грубо казано - 15 лв. над базовата цена. Този модел стимулира клиентите да поръчват вина от среден и по-висок клас, защото така те стават изгодни. В много от ресторантите по-често се среща моделът, в който всички вина са дотолкова надценени, че клиентите избират най-евтините (които пък са най-надценени).

В крайна сметка, ако потребителите пият повече качествено вино, ще има повече спациализирани магазини и винобарове, т.е. повече конкуренция, и цените ще паднат, но те не пият повече качествено вино, защото им се вижда скъпо. Така порочният кръг се затваря.

Над 200 проби на български и чуждестранни вина се състезаваха за престижното отличие „Златен ритон“ тази година. При изключително оспорвана надпревара премина конкурсът в категорията „Сортови и купажни вина от стари реколти”, където бяха представени вина с изключително високо качество. 17 получиха оценки над 90 и си оспорваха приза „Златен Ритон” на финалите, което е прецедент в историята на конкурса. Златен ритон в тази категория за „Каберне Совиньон Еленово“ получи „Едоардо Миролио“. За най-добро бяло вино от стара реколта бе обявено „Santa Maria Chardonnay Barrique“ на „Санта Мариа Уайн Груп“ ООД, за която това е първи „Златен ритон“.

Наградата получават технолога на ВИ "Едоардо Миролио" Десислава Байчева и управителя Алберто Роса.

"Златен ритон" за първи път получават собствениците на "Санта Мария" Стойка Дамянова и Мария Христева.

"Златна фиала" поличи изп.директор на "Винпром Пещера" АД Пламен Байков.

В категория „Бели вина от нова реколта“ с винен „Оскар“ бе отличено „Rigit Elm Chardonnay“ на „Винарски съюз“ АД. „Златен ритон“ бе присъден на „La Poesie Rose“ на винарска изба „Синтика“, а в категория „Червени вина от нова реколта“ престижният приз бе връчен на „Мерло 2015“ на „Вила Ямбол“ ЕАД. 

Според Правилника на Конкурса награди получават до 30% от вината. „За да отдадем дължимото обаче на всички вина, които бяха оценени за златен медал, независимо дали за получили медали, или не, те се представят в Зоната за свободни дегустации в Града на виното в 11-та палата на панаирния комплекс“, каза председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев.

За 20-та поредна година на бала на винарската общност в България „Нощта на Златния ритон“ се връчиха най-престижните отличия за вина на Международния конкурс за вина и спиртни напитки, организирани от Националната лозаро-винарска камара - „Златен ритон“. Наградата е учредена през 1996 г. от Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки по идея на тогавашния председател Богдан Манджуков, а статуетката е дело на скулптора Свилен Костадинов. Идеята се осъществява с изключителното съдействие на тогавашния изпълнителен директор на Международен панаир – Пловдив. 

Тази година престижният приз „Златен ритон“ е с нова визия. По повод 20-годишният юбилей на наградата Националната лозаро-винарска камара обяви конкурс за нова творба под ръководството на проф. Богомил Николов от Националната художествена академия в София. Проектът на младия скулптор Петя Кирилова Попова спечели конкурса. 

Голямата награда в категория гроздови ракии бе присъдена на „Кайлъшка гроздова ракия“ на „Винпром Пещера“ АД.

По традиция Националната лозаро-винарска камара връчи и награда „Изба на годината“. Конкурсът се организира съвместно с Камарата на архитектите в България и е част от съпътстващата програма на Международното изложение за лозарство и винарство „Винария”. Престижното отличие „Изба на годината 2016“ бе присъдено на „Меди Валей“, която се намира в живописна местност до с. Смочево по пътя за Рилския манастир. Наградата бе получена от технолога и управител на винарската изба Стойчо Стоев. 

Специална награда за архитектура, производство и околна среда журито присъди на винарско имение „Анжелус Естейт“, разположено в непосредствена близост до язовир Жребчево. За представяне и атрактивност бе отличена винарска изба „Бойар“ - Поморие. 

Носители на „Златен ритон“ от ВИНАРИЯ 2016 са:

2015 ВИНАРСКИ СЪЮЗ АД Rigit Elm Chardonnay Шардоне

2015 SINTICA WINERY (КОС - САНДАНСКИ ООД) La Poesie Rose Купаж

2015 ВИЛА ЯМБОЛ ЕАД Вила Ямбол Мерло,Тракийска низина Мерло

2013 Санта Мария Уайн Груп ООД Santa Maria Chardonnay Barrique Шардоне

2011 Едоардо Миролио ЕООД Каберне Совиньон Еленово Каберне Совиньон

Изкуството на добрите етикети за вино
През 40-те,50-те и 60-те години на миналия век барон Филип де Ротшилд не спирал да настоява Пабло Пика¬со да даде своя принос за артистич¬ното излъчване на етикета на не¬говото вино Шато Мутон Ротшилд (Chateau MoutonRothschild) от района на Бордо във Франция. Всяка година,от 1945 г. нататък,етикетите на ви¬ната на Ротшилд включвали картина или скулптура на известен художник,в това число Жан Кокто,Салвадор Дали и Марк Шагал,но Пикасо все отказвал. Когато големият френски художник починал през 1973 г.,баронът получил разрешение от дъщерята на Пикасо — Палома да включи негова творба като изображение на етикет. Картината „Вакханалия“,собственост на музея Мутон,била отпечатана на етикета „enHommagea Picasso (1881—1973)“.

Етикетите на Шато Мутон-Ро¬тшилд са предците на изтънчените художествени етикети за вино. Марката стартира традиция,която про¬цъфтява в последните две десетиле¬тия. Един от наследниците на тази традиция е 150-годишната винарна Gundlach Bundschu в калифорнийска¬та долина Сонома,която от 1981 г. насам изработва уникални серии ар¬тистични етикети за своето вино VintageReserve. Амбициозната им се¬рия Millennium (реколта 1997—2003) си поставя за цел да опише историята на виното от древността до наши дни — като се започне от глинените съдове за вино,използвани в ранните цивилизации,мине се през мозайките в Месопотамия,стенописите в египетските гробници,римските фрес¬ки запазени в засипаните от Везувий Помпей и Херкулан и се стигне до пей-заж,нарисуван от пра–пра–прадядо¬то на основателя на винарната.

Тематичен подход
Сюзън Суейро,маркетинг директор в Gundlach Bundschu,обяснява,че ети¬кетите са организирани в тематич¬ни серии,обикновено по шест в ком¬плект. „Бихме искали да обвържем етикетите с философски мотиви“,казва Суейро. Най-новите серии ети¬кети за вината,реколта 2005,разкри¬ват разнообразието на американския опит,разделен на шест области. На¬пример,в годината на урагана Катри¬на първият етикет в серията е кар¬тина на художника RK Rowell от по¬страдалия от наводненията Ню Ор¬лийнс. Творецът е успял да пресъз¬даде музикалният дух на града,кой¬то е бил сломен,но не и съкрушен.

Ян Стрем,основател и собственик на винарната Clos Pegaseв Калистога,Калифорния,притежава колекция от над 1000 произведения на изкуство¬то. Първото от тях,което украсило етикети на винарната — Clos PegaseHommageSeries,реколта 1987 г.,е кар¬тина на Салвадор Дали. Етикетът е представен в годината на смъртта на Дали — 1989 г. Оттогава винарна¬та отдава почит на починали худож¬ници,като изобразява тяхна карти¬на на специална серия от етикети. Стрем използва услугите на професи¬онален фотограф,който да пренесе произведенията на изкуството върху етикетите. Той обяснява,че досега не е имал проблеми с авторските пра¬ва,въпреки че може да се смята,че ви¬нарната се облагодетелства и печели от присъствието на оригинални про¬изведения на изкуството на етикети¬те на продукцията ù.

Линда Елър,главен мениджър по ко¬муникациите във винарна Шато Сен Мишел в Уудинвил,щата Вашингтон,обяснява,че тяхната политика е да включат няколко етикета в серия от един художник в един стил на изкуство¬то,като всички те бъдат от една ре¬колта и сорт. За колекционерския ими¬дж на вината допринасят и специал¬ните кутии,в които са поставени бу¬тилките. По този начин ценителите на виното са привлечени да се завър¬нат отново в магазина и да видят дали има етикети,които може би са про-пуснали. Елър споделя,че дори ресто¬рантите са привлечени от идеята да съберат всички три бутилки от серия.Шато Сен Мишел лансира специална колекция червени вина — меритаж ре¬колта 1993,в която използва творби¬те на Дейл Чихули — скулптор,рабо¬тещ със стъкло. Винарната работи съвместно със създаденото от Чиху¬ли училище за стъклоскулптура „Пил¬чък“,от което всяка година се избира по един автор,който да работи над бутилките вино от съответната ре¬колта. От 2002 година винарната ра¬боти и с галерията „Фостър/Уайт“ в Сиатъл и Ванкувър,от която са из¬брани творби на съвременни автори за винените етикети.

Нови парадигми в етикетирането на вина
Дизайнерът на винени етикети Чък Хаус вижда индустрията от уникална перспектива. Той е създател както на етикети за Gundlach Bundschu така и на множество класически и модерни етикети за вино. Хаус вярва,че дизай¬нът на етикетите за вино е по свой начин различен от останалите видо¬ве етикетен дизайн. „Тук става въ¬прос за установяване на връзка между клиента и виното“,казва Хаус и допъл¬ва — „Характерът и индивидуалност¬та на дадено вино идват от негова¬та същност“. Според него е възмож¬но да бъде създаден етикет,опиращ се на деликатен баланс — едновремен¬но привличащ и създаващ интрига. Етикетът трябва да събужда у клиен¬та духа на откривател — ефект,по¬стиган по-често от изисканите и не¬натрапчиви образци. За Хаус виненият етикет е един отделен свят. Идеални¬ят винен етикет е труден за катего¬ризиране — той почти винаги създава нова категория,в която съответно¬то вино е единствен представител.Хаус счита,че след като повечето вина прекарват част от „живота си“ на масата за вечеря,е важно клиен¬тът да се чувства комфортно в тя¬хно „присъствие“. Тук на преден план излиза възможността за „диалог“ меж¬ду етикета и потребителя. Както казват ценителите на вино,най-до¬брите вина имат начало,тяло и завър¬шек. Същото правило трябва да важи и за добрия винен етикет.

Марката вино примамва чрез мис¬тиката и мистерията,заложени в нея. От много години обаче има съпроти¬ва от страна на винената индустрия да обучава клиентите в по-изтънчени¬те методи за дегустация на виното и съчетаването му с храна. Лесли Тъ¬кър,ръководител на IQ DesignGroup отбелязва,че мнозинството от ети¬кетите за вино не са запомнящи се и не носят достатъчно информация. За нея оптималният баланс за един ви¬нен етикет е той да се движи меж¬ду мистиката и достъпната инфор¬мация. Ако етикетът е претрупан с информация,то съществува риск ви¬ното да изгуби своята специалност и уникално усещане за клиента.

Трапезното вино днес
От PBD International — студио за ди¬зайн от Сан Франциско считат,че има достатъчно голяма ниша за пла¬сирането на качествено ежедневно вино на поносима цена. За това оба¬че маркетинговото послание и дизай¬нът на опаковката трябва да бъдат създадени особено внимателно. Фир¬мата решава да създаде нова марка вино като улови нагласите и начина на живот на таргетираната група.

Дейвид Бекер,партньор на PBD разказва,как първоначално е трябвало да се примирят с факта,че Франция има историческо и природно предим¬ство в производството на вина. Ре¬шават обаче да използват тези спе¬цифики в своя полза. Проучване на ком¬панията сред потребителите показа¬ло,че френските вина все още се въз¬приемат като най-добрите,но име¬ната на марките били смущаващи,а етикетите — , объркващи. Целта,коя¬то PBD си поставят,е да бъде пре¬създаден определен френски начин на живот,като се акцентира върху поло¬жителните аспекти и се отстранят негативните. Наложена била естети¬ката на простия живот в провинция¬та. „Ние „препроектирахме“ виното,за да посрещнем нуждите и желания¬та на социалната група,към която се бяхме прицелили“,коментира Бекер.

Едно от посланията на марката вино Tableaux както обяснява Бекер е: „Когато смесиш и съчетаеш два еле¬мента,постигаш нещо,което е по-го¬лямо от простата сума на неговите части“. Бутилката на виното се отли¬чава с нестандартен щанцован,само¬залепящ се етикет,пресъздаващ про¬фил с вечерящи хора. „Ние трябва да отправим послание — изрязаната сце¬на е нашия бранд“. Думата Tableaux сама по себе си означава сцена или картина.

Стилът на текста на задната част на бутилката е по-декларативен от традиционния за вината,чиито абзаци започват в повечето случаи с изрази от вида „Ние вярваме,че...“. Из¬ображенията на задния етикет също така спомагат за резюмирането на основната информация за бленда,мяс¬тото на производство,вкуса и съче¬танието на виното с храна. Първона¬чалният успех на системата на изображенията убедила създателите му от nennPBD International да увеличат тяхна¬та големина в следващия тираж ети¬кети. Бекер резюмира идеята на бран¬да Tableaux така: „Ние вярваме,че човек не трябва да получава сложно пос¬лание от етикета на виното,което е сложил на масата си в края на деня“. Или както е казано на самия етикет „Ние вярваме,че Вие не се нуждаете от докторска степен по френска ек¬зистенциална философия,за да може¬те да изберете вино за следващото си събиране с приятели.“

Новата роля на етикетите
Производството на етикети в света продължава да се развива стабилно с 5–7% годишен ръст. Нарастващият натиск на нуждата от увеличаване на ефективността принуждава бизнеса да се адаптира с едновременно намаляване на разходите и увеличаване на печалбите. В този процес важна роля играят новите технологии и иновативните процеси – системите за цифров печат, приложението на раодиочестотните идентификатори (РЧИД) вкл. печатните РЧИД и печатната електроника, мастилата с добавена стойност за защита на марката, директното изработване на флексопечатните платки и много други.

Ръстът в производството на ети¬кети се дължи, освен другото, на на¬растващото значение на опаковките като инструмент на продажбите, на фона на намаляващата ефективност на традиционната медийна реклама. Успоредно с това възникват чисто технически проблеми – как да се вме¬сти все по-голямата информация, из¬исквана от регулаторните органи, за¬едно с привличащите вниманието на потребителите графични и други хи¬троумни решения, върху все по-малко оставащото място на етикетите. Тези противоречиви изисквания, заед¬но с екологичните, водят до значими иновации в етикетното производ¬ство, вкл. „интелигентните“, биораз¬граждащите се и многолистовите етикети. 

Непрекъснато променящото се европейско законодателство включва станалата популярна „Седма поправ¬ка“. Този сравнително нов нормати¬вен документ изисква вместването на много повече информация върху опаковките на продукти за козмети¬ката и здравето, голяма част от ко¬ито са с малки размери. Към този проблем се добавя „глобализирането“ на продуктите и на техния „имидж“, при което един единствен етикет става носител на дизайн, общ за паза¬рите, на които потребителите гово¬рят и четат на повече от 20 езика. Така проблемът става общ за много браншове – храни, бои, моторни мас¬ла и др., при които една продуктова марка се предлага в много страни и трябва да е придружена с информация и инструкции, разбираеми на езика на местните купувачи. 

Едно решение на проблема са ети¬кетите на Finat, наречени „отлепи и прочети“ (peel and read). Те са мно¬гослойни и при обелване на даден слой се показва текстът на съответния език. Тази техника може да се използва за изработване на многолистови ети¬кети, подобни на брошурки, закрепени към опаковката на продукта, точно както това става при самозалепва¬щите етикети. Малко по-високата им цена се компенсира многократно от предимствата, които предоставят: производителят спазва изискванията на закона при едновременно създава¬не на ефективен продажбен дизайн; етикетите могат да се използват на много разноезични пазари, без да се налага да се произвеждат къси серии и да се правят чести пренастройки, което би било доста по-скъпо в дълго¬срочен аспект. 

Едно решение от сферата на т.нар. активни етикети принадлежи на Avery Dennison Industrial Products. Етикетът улеснява контролираното освобождаване на излишния въздух или пара от гъвкавите опаковки. Закре¬пен към затварящия филм на подлож¬ките или към фолийните пликове, той действа и като клапан, регулиращ ед¬нопосочното изпускане на въздуха или парата при едновременно задържане на течните съставки вътре в опа¬ковката. Тези етикети могат да се оразмеряват и печатат в съответ¬ствие с разпространения опаковъчен дизайн. Подходящи са за повечето ус¬тройства за автоматично нанасяне на етикети, като се закрепват върху малък перфориран отвор на опаковъч¬ния филм. С тяхното използване се отстранява необходимостта потре¬бителите да изрязват или пробиват отвори в опаковъчния материал преди поставянето на опакованата храна в печката или микровълновата фурна за подгряване.

За да подпомогне преработвате¬лите на хранителни продукти в осигу¬ряването тяхната продукция да е при оптимални условия в предприятието и по дължината на снабдителската ве¬рига, Dwyer Instruments им предлага два вида самозалепващи „температурни“ етикети. Първите могат да се из¬ползват за повърхностен мониторинг на продуктите и като индикатори на настъпилите промени. Етикетите променят цвета си необратимо и не¬изменно при достигане на максимална¬та температура. Те могат да служат за проверяване на специфичните тем¬пературни условия на обкръжаващата среда по време на съхранението и транспортирането на продукцията. Вторият вид етикети са обратими и могат да се използват повторно. Из¬ползват се за мониторинг на текущо¬то състояние на температурата и са изработени от нетоксични термохро¬мови течни кристали. При увеличаване или понижаване на температурата, кристалите променят цвета си.

Температурните етикети са ус¬тойчиви на мазнини, вода и пара и се използват за мониторинг на складови помещения за храни, контрол на тем¬пературните изменения при транс¬порт, мониторинг на оборудването и за други цели. Предлагат се във вари¬анти за различни температурни нива.

Чикагската пивоварна Coors пози¬ционира на пазара своята светла бира, като използва за това т.нар. „активирана от студа бутилка“, на чийто етикет белите букви и изобра¬жението на скалистите планини се оцветяват в синьо, щом като бирата достигне оптималната температу¬ра за консумация. Нововъведението се допълва със свободно прикрепен етикет с рекламен текст: „Най-осве¬жаващата бира на света“. 

Advercan е разработила покриващ етикет на база целулоза за предпазва¬не на горната част на алуминиевите кутии за безалкохолни напитки от замърсяване и вода. Етикетът е би¬оразграждащ се и дава възможност на производителите на безалкохолни напитки да изпълняват нормативни¬те изисквания за опазване на околна¬та среда. Може да се печата, да се залепва с термошев и да се поставя също и върху опаковките за йогурт. Подходящ е за промоционални и ре¬кламни цели, за стимулиране на импул¬сивните покупки, за собствени етике¬ти (private labels) на супермаркетите и други стимулиращи продажбите цели, при едновременно съобразяване с изискванията за чистота в горната част на кутиите, откъдето потре¬бителят консумира напитките. 

Производителите и опаковачите на хранителни продукти, подложени на тежки неблагоприятни условия на обкръжаващата среда (напр. замразе¬ни птици), имат силно изразена нужда от алтернативни решения, осигурява¬щи едновременно трайност и добро представяне на продуктите. 

Синтетичната хартия V-Max на Valéron Strength Film е от рециклиру¬ем полиетилен с висока плътност (ПЕВП), устойчива на UV-светлина, и може да се използва за идентифици¬ране на продуктите и на складовите наличности при температури между -57°С и +104°С. Тя може да се перфо¬рира, заскобява и шие, като остава устойчива на разкъсване. Двете ú разновидности – с покритие и без покритие, са одобрени за контакт с храни (от категориите сухи, тест

Разгледай

ИНДИВИДУАЛЕН ПЕЧАТ НА ЕТИКЕТИ

Запитване