Производство на бирени етикети от ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД

Янев Принт ЕООД произвежда етикети за бира с различни детайли, елементи и сложност на изпълнение.
Можем да предложим цялата гама от етикети за етикетиране на бири и други видове бутилки с необходимост от етикет.

Наши клиенти са както големи пивоварни, така и по-малки крафт пивоварни.
Особено се гордеем с етикетите, които произвеждаме за бири „Гларус“.

Бирите на „Гларус Крафт Брюинг“ са повлияни от най-успешните стилове бира, които могат да се намерят по света, особено тези от Великобритания, Белгия и Америка. Същевременно всяка бира е базирана на уникални рецепти и комбинации от малц, хмел и дрожди.

Можем да добавим тази добавена стойност, която желаете, за качественото представяне на вашата продукция.

Нашите предимства:

• Всички печатни технологии за етикети под един покрив.
• Работим с най-добрите производители на самозалепващи материали в Европа.
• Работим с нови машини от най-ново поколение с UV-съхнещи мастила.
• Кратък срок на изпълнение – 5–7 работни дни.
• Квалифициран и сплотен екип от професионалисти.
• Персонално отношение към всеки клиент и към всяка поръчка.
• Професионален дизайн от дизайнер-художник.
• Специализирани сме в отпечатването на етикети на ролка.
• Разполагаме с 5 нови ролни машини за етикети – 2 бр. офсетов печат, 2 бр. флексопечат и 1 бр. дигитален печат.
• С тези машини покриваме цялата гама от етикети – козметични, винени, за хранително-вкусовата промишленост, битова химия, фармация и т.н.
• Сертифицирани сме по ISO 9001:2000 и ISO 14001:2015.

История на бирата и пивоварите

Имало едно време.

Бирата е най-старата записана рецепта в света. Древните египтяни първи документирали процеса на варене на папирусни свитъци около 5000 г. пр.н.е. Тези първи бири са се варили с фурми, нарове и други местни билки и вероятно са били доста силни по днешните стандарти. Египтяните използвали бирата за религиозни церемонии, като фараонът насрочвал графика за приготвяне и разпространение сред масите. Бихме могли да наречем фараоните първите „майстори пивовари“ (или можете да наречете сегашните майстори на пивото фараони, ако желаете).

Преди египтяните се смята, че примитивните култури на Месопотамия са били първите пивовари, въпреки че не са си направили труда да напишат нищо (това е било около 10 000 г. пр.н.е.). Всичко, което оставили след себе си, са ечемични отпадъци и купи с остатъци от бира. Този остатък вероятно е бил зърнена каша, която е ферментирала по естествен начин с дива мая, придавайки опияняващ ефект на потребителя.

Бирата пристигнала в Новия свят с първите европейски колонисти. Според писанията на европейските заселници причината да акостират в „Plymouth Rock“ е, че са останали без бира. Всъщност първата постоянна конструкция, която построили, била пивоварна. И оттогава американците правят бира.

Ню Йорк и Филаделфия били центрове за ранно пивоварство в Америка: само в Ню Йорк имало 18 пивоварни през 1810 година. Почти всички ранни американски бири се основавали на английския стил, с който колонистите били запознати. Това започва да се променя след 1800 г., когато вълна след вълна от нови имигранти идва от Северна и Централна Европа, носейки със себе си нови вкусове, типични за Германия и Чехия. Много бързо тези светли, чисти бири на вкус заменили по-тъмните, по-тежки ейлове.

Как се създава бирата

Технологията за производство на бира се е променила значително през вековете и дори днес не е една и съща навсякъде. Но общо взето почти всички видове бира имат четири основни съставки: ечемик, хмел, вода и бирена мая.

Целият пивоварен процес може да се раздели на четири етапа: приготвяне на малца, приготвяне на пивна мъст, ферментация на пивната мъст и отлежаване на пивото.

Приготвяне на малца

През този етап ечемикът се сортира, претегля и почиства. След това се накисва във вода, за да покълне. Кълненето трае между пет и седем дни при температура от около 14°С. Крайният продукт от този процес се нарича зелен малц, който се премества в специални сушилни. Там влагосъдържанието на зеления малц се намалява до 2–5%, за да се спре кълненето. След сушенето кълновете се отстраняват от малца и той се смила. Тогава е готов за следващия етап.

Приготвяне на пивна мъст

Смленият малц се смесва с вода, за да се получи малцова каша, която след това постепенно се загрява. При определена температура ензимите започват да превръщат нишестето в прости захари. Този етап трае повече от четири часа и накрая се получава пивна мъст, която се пречиства чрез филтриране.

Следва варенето, което прекратява действието на ензимите. При него към пивната мъст се прибавя хмел, който придава характерната горчивина на бирата. След около два часа варене пивната мъст се охлажда до определена температура.

Производствен процес

Основата на пивоварния процес е преобразуването на нишестето от изходния материал в захарен разтвор, наричан пивна мъст, който от своя страна се превръща в алкохолната напитка бира чрез ферментация, извършвана от пивните дрожди.

Първият етап, при който се подготвя мъстта чрез смесване на малца с топла вода, се нарича майшуване.
Майшуването отнема около 1–2 часа, през които нишестето се превръща в захари, след което пивната мъст се отделя от малца. След отцеждането малцът се промива допълнително, за да се извлече от него колкото може повече ферментируема течност. При многократно промиване всеки следващ етап води до по-слаба мъст и оттам до по-слаба бира. Повечето съвременни пивоварни използват непрекъснат процес и събират едновременно изходната мъст и водата от промиването.

След филтрирането пивната мъст се поставя в специален съд и се вари, обикновено около 1 час. В процеса на варене част от водата се изпарява, но захарите и другите по-нелетливи компоненти остават в сместа. Варенето унищожава и остатъчните ензими, запазили се след майшуването.

По време на варенето се добавя хмел, който придава горчивина, вкус и аромат. Това може да стане на различни етапи, включително повече от веднъж. Колкото по-дълго се вари хмелът, толкова повече горчивина придава, но толкова по-малко вкус и аромат остават в бирата.

След варенето пивната мъст се охлажда и се подготвя за ферментация. В някои пивоварни тя престоява известно време в съд с хмел, който усилва хмелния вкус и действа като филтър. След това мъстта се премества във ферментационен апарат, където се добавят пивните дрожди.

В процеса на ферментация мъстта се превръща в бира. Това отнема от седмица до няколко месеца в зависимост от вида на дрождите и силата на бирата. Освен че захарите се преобразуват в етанол, фините частици се утаяват на дъното на съда. След приключване на ферментацията дрождите също се утаяват, оставяйки бирата бистра.

Понякога ферментацията протича на два етапа – първичен и вторичен. След като при първичната ферментация се образува по-голямата част от алкохола, бирата се премества в нов съд за вторична ферментация. Това се прави, когато бирата трябва да се съхранява по-дълго или се търси по-голяма бистрота.

Опаковки

След края на ферментацията бирата се разлива най-често в:

стъклени бутилки

пластмасови (ПЕТ) бутилки

алуминиеви кенове

кегове

бъчви

През последните десетилетия нараства използването на ПЕТ-бутилки и кенове. Те са по-евтини за производителите, тъй като са опаковки за еднократна употреба, но замърсяват околната среда и могат да бъдат опасни за здравето при неправилно съхранение.

PET пластмасата (полиетилен терефталат) съдържа химикали, които при излагане на високи температури или при продължително съхранение могат да се отделят в бирата. Неслучайно срокът на годност на една и съща бира в стъклена и в ПЕТ-бутилка се различава значително. Често в ПЕТ-бутилки се налива по-нискокачествено пиво.

Бирата в кенове може да придобие специфичен метален привкус. Това се дължи на емайла, с който се покрива вътрешната повърхност на кеновете. За удължаване на срока на годност понякога се добавят стабилизатори и консерванти. Кеновете са характерни най-вече за Америка и развиващите се страни.

Кеговете нямат нищо общо с кеновете. Те се изработват от неръждаема стомана с хром-никелово покритие, което значително удължава срока на съхранение и гарантира биологическата безопасност на бирата. Кеговете нямат вътрешно емайлно покритие, което би могло да се разтвори и да повлияе на вкуса.

Проучване от 2010 година показва, че 88% от европейските потребители предпочитат стъклените опаковки като по-здравословен избор. Едно от основните предимства на стъклото е, че е инертно – не взаимодейства със съдържанието и не променя качествата на пивото.

Основен проблем в България остава липсата на депозитна система и нежеланието на търговските обекти да изкупуват празен амбалаж. Въвеждането на такава система среща съпротива от организациите за разделно събиране, тъй като те биха загубили част от бизнеса си.

Пивоварна промишленост

Най-големите пазари на бира са Китай, САЩ, Германия, Русия и Бразилия.
Страната с най-голяма употреба на бира на глава от населението е Чехия (161,2 литра на човек през 2006 г.).

Съюзът на европейските производители на бира публикува изследване „The Brewers of Europe“ на 16 януари 2006 година със статистика за консумацията на бира на глава от населението в страните от Европа (в литри).