ЕТИКЕТИ ЗА БИРА / БИРЕНИ ЕТИКЕТИ
Производство на бирени етикети от ЯНЕВ ПРИНТ ЕООД
Янев Принт ЕООД, произвежда етикети за бира с различни детайли, елемнти и сложност на изпълнение.
Можем да предложим цялата гама от етикети за етикитиране на бири и други видове бутилки с необходимост от етикет.
Наши клиенти са както големи пивоварни ,так и по малки Крафт пивоварни.
Особенно се гордеем с етикетите които произвеждаме за бири Гларус.
Бирите на "Гларус Крафт Брюинг" са повлияни от най-успешните стилове бира, които може да се намерят по света, особено тези от Великобритания, Белгия и Америка. Същевременно, всяка наша бира е базирана на уникални рецепти и комбинации от малц, хмел и дрожди!
Можем да добавим тази добавена стойност която желаете за качественото представяне на вашата продукция.
Нашите предимства:
1. Всички печатни технологии за етикети под един покрив.
2. Работим с най-добрите производители на самозалепващи материали в Европа.
3. Работим с нови машини от най-ново поколение с UV съхнещи мастила.
4. Кратък срок на изпълнение – 5-7 работни дни.
5. Квалифициран и сплотен екип от професионалисти.
6. Персонално отношение към всеки един клиент и към всяка една поръчка.
7. Професионален дизайн от дизайнер художник
Специализирани сме в отпечатването на етикети на ролка.
Разполагаме с 5 нови ролни машини за етикети – 2 бр. офсетов, 2 бр. флексо печат и 1 бр дигитален печат.
С тези машини покриваме цялата гама от етикети – козметични, винени, за хранително-вкусовата промишленост, битова химия, фармация и т.н.
Сертифицирани сме и по ISO 9001:2000 и ISO 14001:2015.
-----------------
История на бирата и пивоварите
Имало едно време.
Бирата е най-старата записана рецепта в света. Древните египтяни първи документирали процеса на варене на папирусни свитъци около 5000 пр.н.е. Тези първи бири са се варила с фурми, нарове и други местни билки и вероятно са били доста силни по днешните стандарти. Египтяните използвали бирата за религиозни церемонии, като фараонът насрочвал графика за приготвяне и разпространение сред масите. Бихме могли да наречем фараоните първите „майстори пивовари” (или можете да наречете сегашните майстори на пивото фараони, ако желаете). Преди египтяните се смята, че примитивните култури на Месопотамия са били първите пивовари, въпреки че не са си направили труда да напишат нищо (това е било около 10 000 пр.н.е.). Всичко, което оставили след себе си, са ечемични отпадъци и купи с бира като остатък. Този остатък вероятно е остатъкът от зърнена каша, която е ферментирала по естествен начин с дива мая, придавайки опияняващ ефект на потребителя.
Бирата пристигна в Новия свят с първите европейски колонисти. Според писанията на европейските заселници, причината да акустират в „Plymouth Rock“ е, че са останали без бира. Всъщност първата постоянна конструкция, която построили, била пивоварна. И оттогава американците правят бира. Ню Йорк, и Филаделфия са били центрове за ранно пивоварство в Америка: Само в Ню Йорк имало 18 пивоварни през 1810 година.
Почти всички ранни американски бири се основавали на английския стил, с който колонистите били запознати. Това започва да се променя, след 1800 г. когато вълна след вълна от нови имигранти идва от Северна и Централна Европа, носейки със себе си нови вкусове типични за Германия и Чехия. Много бързо тези светли, чисти бири на вкус заменили по-тъмните, по-тежки ейлове.
Как се създава бирата
Технологията за производство на бира се е променила значително през вековете и дори днес не е една и съща навсякъде. Но общо взето почти всички видове бира имат четири главни съставки: ечемик, хмел, вода и бирена мая. Целият пивоварен процес може да се раздели на четири етапа: приготвяне на малца, приготвяне на пивна мъст, ферментация на пивната мъст и отлежаване на пивото.
Приготвяне на малца. През този етап ечемикът се сортира, претегля и почиства. След това се накисва във вода, така че да покълне. Кълненето трае между пет и седем дена при температура от около 14°С. Крайният продукт при този процес се нарича зелен малц, който се премества в специални сушилни. Там влагосъдържанието на зеления малц се намалява до 2–5 процента, така че да се спре кълненето. След сушене кълновете се отстраняват от малца и той се смила. Тогава е готов за следващия етап.
Приготвяне на пивна мъст. Смленият малц се смесва с вода, за да се получи малцова каша, която след това постепенно се загрява. При определена температура ензимите започват да превръщат нишестето в прости захари. Този етап трае повече от четири часа и накрая се получава пивна мъст, която после се пречиства чрез филтриране. Следващата стъпка е варенето, което прекратява действието на ензимите. При варенето към пивната мъст се прибавя хмел, който придава характерната горчивина на бирата. След около два часа варене пивната мъст се охлажда до определена температура.
Производствен процес
Основата на пивоварния процес е преобразуването на нишестето от изходния материал в захарен разтвор, наричан пивна мъст, който от своя страна се превръща в алкохолната напитка бира чрез ферментация, извършвана от пивните дрожди.
Първият етап, при който се подготвя мъстта чрез смесване на малца с топла вода, се нарича майшуване.
Майшуването отнема около 1 – 2 часа,за които нишестето се превръща в захари, след което пивната мъст се отделя от малца. След отцеждането малцът се промива допълнително, за да се извлече от него колкото може повече ферментируема течност. При многократно промиване всеки следващ етап води до по-слаба мъст и оттам до по-слаба бира.[58] Повечето съвременни пивоварни използват непрекъснат процес и събират едновременно изходната мъст и водата от промиването.
След филтрирането на пивната мъст тя се поставя в специален съд и се вари, обикновено около 1 час. В процеса на варене част от водата в мъстта се изпарява, но захарите и други по-нелетливи компоненти остават в сместа. Варенето също унищожава остатъчните ензими, запазили се след етапа на майшуване. По време на варенето към сместа се добавя хмел, който ѝ придава горчивина, вкус и аромат. Това може да стане в различни етапи на варенето, включително повече от веднъж. Колкото по-дълго се вари хмелът, толкова повече горчивина придава, но и толкова по-малко вкус и аромат остава в бирата.
След варенето пивната мъст се охлажда и се подготвя за ферментацията. В някои пивоварни тя престоява известно време в съд с хмел, който усилва хмелния вкус и действа като филтър. След това мъстта се премества във ферментационен апарат, където към нея се добавят пивните дрожди. В процеса на ферментация мъстта се превръща в бира, като това отнема от седмица до месеци, в зависимост от вида на дрождите и силата на бирата. Освен че захарите се преобразуват в етанол, при този процес фините частици в мъстта се утаяват на дъното на съда. След приключването на ферментацията дрождите също се утаяват, оставяйки бирата бистра.
Понякога ферментацията се извършва на два отделни етапа, първичен и вторичен. След като при първичната ферментация се образува по-голямата част от алкохола, бирата се премества в нов съд, където протича вторична ферментация. Това се прави, когато бирата трябва да се съхранява по-дълго или се търси по-голяма бистрота.
Опаковки
След края на ферментацията, бирата се разлива, най-често в стъклени или пластмасови (ПЕТ) бутилки, алуминиеви кенове, кегове и бъчви.
През последните десетилетия нараства използването на пластмасовми ПЕТ-бутилки и кенове. Те са по-евтини за производителите, тъй като са опаковки за еднократна употреба, но замърсяват околната среда, и могат да бъдат дори опасни за здравето. PET пластмасата (polietilen tereftalat – материал, от който най-често са направени бутилките) съдържа химикали, които, когато бутилките са изложени на високи температури или когато бирата се съхранява в PET пластмаси за по-дълги периоди от време, могат да се отделят в бирата.[63] Неслучайно срока на годност на една и съща бира в стъклена бутилка и в ПЕТ-бутилка се различават значително. Отделно от това пивоварните по правило наливат най-лошокачественото си пиво именно в ПЕТ-бутилки.
Бирата в кенове придобива специфичен метален привкус. Това се дължи на емайла с който се покрива вътрешната повърхност на кеновете. Освен това, за да се увеличи срока на годност на бирата, в кеновете добавят различни стабилизатори и консерванти. Кеновете се характерни най-вече за Америка и развиващите се страни.
Кеговете нямат нищо общо с кеновете. Кеговете се правят от неръждаема стомана с хром-никелово покритие, която значително удължава срока на съхранение на бирата и гарантира биологическата безопасност на бирата. И най-вече, кеговете нямат отвътре емайлно покритие, което може да се разтвори в бирата и да развали вкуса и.
Проведено през 2010 година проучване показва, че преобладаващото мнозинство /88%/ от европейските потребители предпочитат стъклените опаковки пред другите опаковъчни материали като допринасящи за здравословния начин на живот. Едно от основните предимства на стъклото е, че то е инертно, т.е. не взаимодейства със съдържанието и не променя пивото, съхранявано в него.
Основен проблем с опаковките в България е липсата на депозитна система и нежеланието на търговските обекти да изкупуват празен стъклен и пластмасов амбалаж. Въвеждането на депозитната система обаче среща съпротива от организациите за разделно събиране, тъй като по този начин те ще загубят част от бизнеса си.
Пивоварна промишленост
Най-големите пазари на бира са Китай, САЩ, Германия, Русия и Бразилия. Страната с най-голяма употреба на този вид алкохол на глава от населението е Чехия (161,2 л на глава от населението през 2006 г.)
Съюзът на европейските производители на бира публикува изследване „The Brewers of Europe“ на 16 януари 2006 година със следната статистика за консумацията на бира на глава от населението в страните от Европа (в литри)